She [H.S]

22

Според много неписани закони на живота, партито на едно то най - богатите и популярни момичета в училище се очаква да бъде най - великото нещо в историята на живота в гимназията. Рождените дни на Лена Уудс са винаги такива. Всяка година на тази дата, тя вдига най - великите партита в историята на училището и който е поканен, е считан за огромен късметлия.

Единственото нещо, което не разбирам е защо тук? Това място изглежда като пропаднала кръчма, а самата Лена Уудс иска да организира партито си точно тук. Дори и глупак може да се сети, че нещо тук започва да намирисва.

Докато седях и наблюдавах изпратените от Лена организатори, които подготвят декора за партито, не усетих кога нечие тяло се допира до моето. Обърнах се и погледнах момичето, което беше опряло глава на рамото ми. Лейла.

"Какво правиш?"- попитах и избутах внимателно главата 'и от рамото ми.

"Тези задници не ми позволяват да легна на някоя от масите, затова дойдох тук." - казва тя,все още държейки очите си затворени.

"Лейла, пияна си." - казах, виждайки порозовялото 'и лице.

"Трябва да се шегуваш."- каза тя подигравателно и бавно се изправи от стола."Аз отивам до тоалетната.Нали знаеш -"

"Няма нужда да ми обясняваш."-спрях я по средата на изречението 'и аз, карайки я да се засмее.

Преди Лейла не беше така. Спомням си, когато дойдох за първи път тук и видях огромния блясък в очите 'и. Тя беше трудолюбива и много амбициозна млада дама. Но когато баща и почина се промени. Оказа се, че са имали доста силна връзка и смъртта му я пречупи. Започна да пие, да спи с който и падне, да приема неща, които дори не знае за какво са предназначени. От там нататък не си спомням да съм я виждал трезвена.

Партито трябваше да започне след няколко часа, а единственото, което аз трябваше да правя е да наблюдавам да не счупят нещо. Браво изчезна още преди часове, оставяйки си задълженията на мен.

Нямах никакво желание да оставам предвид факта, че вероятно Адали също щеше да е тук. Не исках да развалям както нейната, така и моята вечер. Все още бях замаян от вчера, както и още много случки от снощи ми се губеха. Бих си казал, че няма да пия повече, но добре знаех, че това е една огромна лъжа.

Отварянето на входната врата ме накара да погледна в нейна посока, виждайки стройното тяло на Лена да влиза през вратата. Очите 'и бяха скрити зад слънчеви очила, но за сметка на това мазната 'и усмивка можеше да се види от далече. След нея вървеше мъж на средна възраст, който яростно спореше с някой по телефона. Голямата прилика по между им ме накара да вярвам, че това е баща 'и.