She was mine(BG fanfiction 2022)

5 - You are just drunk

Събудих се в непозната стая.Отворих очи и какво да видя....ях прегърната от някакво момче.

-Ааа!-изкрещях и паднах от леглото.

Явно така събудих и момчето.

- Какво става?-попита сънено.

Веднага познах гласа му.Не не може да е този да ,който си мисля.Станах и погледнах към момчето.

-Джош?-казах и той ме погледна.
- Какво правя тук?-хванах се за главата понеже ме болеше страшно много.

-Оказа се че сме били на едно и също парти.Напи се.Някакво момче ти посягаше.Ти извика за помощ а аз те чух да крещиш и така.

- Не знам какво се е случило, но оценявам това .Благодаря.

- За нищо- и ми погледна.
-Нещо друго спомняш ли си?-попита.

-Ммм нищо.

Видях го как въздъхна с облекчение.

-Е аз трябва да вървя-казах и станах но се олюлях и паднах на земята.

-Боже добре ли си?-дойде при мен и ми помогна да стана.

- Да.

-Аха-леко се засмя.
-Виж влез в банята.Намокри си лицето аз ще потърся лекарство.

Само кимнах и влязох в банята.
Изплакнах си лицето.
Леле.Каква развалина съм.
Дрехите ми са омачкани косата ми на нищо не прилича.
Минах с пръсти през нея с идеята малко да се оправи.
Ъгх малко по-добре.

Върнах се в стаята.
Джош все още не се беше върнал.

Реших да разгледам.
Стаята беше огромна.С големи прозорци до земята позволяващи още по-голям простор.

Забелязах няколко китари и пиано в единия ъгъл.
Седнах на стола срещу пианото и зачаках.

След малко чух стъпки.

-Открих-каза и ми  подаде чаша вода и едно хапче.

Изпих го и преглътнах.

-Ти свириш?-попитах.

-Ъм да.

-Странно-усмихнах се.

- Какво?

-Ами ние изобщо не се разбираме.Как така съдбата реши да....

- Какво?

-Ами да ни сближи предполагам?

- Да но за пред хората трабва да се държим както преди.

- Защо?

-Ами...

-Ти срамуваш ли се от мен?

-Не нищо подобно.

-А какво тогава?

Не отговори.

- Да и аз така си помислих-казах и взех нещата си и посегнах да си тръгна.

-Кейла спри моля те!-чух го да вика зад мен.

Вече бях в предния двор,а той все още беше след мен.
Не се е предал?
Сериозно?

-Кейла!-спрях на място.

- Какво?-обърнах се.

-Бях мил с теб единствено, защото аз наистина те смятам за прекрасна.Аз имам чувства към теб.

-Имаш чувства?

-Да.

- Не.Джош ти се трябва да се шегуваш.Моля те кажи ми , че е шега.

-Кейла ако се шегуват щяхме да водим друг разговор.

-Добре знаеш ли какво?Забрави за мен.Забрави за случката.Всичко да си бъде както преди. Не мога да повярвам все още съм в шок.

-Но...

-Джош моля те.Да забравим за това просто.Ти си продължаваш живота и аз моя.Става ли?

- Не. Няма просто така да те оставя да си тръгнеш.Поне да те закарам.

-Добре-казах с насълзени очи.

Стоях в колата и все още плачех.
Щом вече бях пред нас излязох от колата и не погледнах назад.
Много ми се струпа на главата за два дни.....