През очите на един мафиот

Проблема с Суно и още.....

• сутрин 11:15 •

-събудих се от потупване по рамото. Отворих очи и видях че беше Суно усмихнат.
С-но: добро утро како Сана, как спа? -мушна се под одеалото.
С: много зле.
С-но: защо?
С: спал ли си някога с баща ти?
С-но: не и не искам!
С: и аз съм на същото мнение.
С-но: наистина ли?
С: на половина! -станах в седнало положени.
С: а къде е баща ти?
С-но: каза че имал малко работа в кампанията и после ще се отбие до нас да ми вземе дрехи и ще дойде.
С: супер! -станах от леглото като отидох и отворих прозореца защото не можеше са се диша.
С-но: нямам търпение да излезем заедно отново! -чух че стъпваше по пода.
С: не недей ходи по мръсния под!
С-но: защо?
С: защото е мръсно Суно. Ще намърсиш краката си! -качих го отново на леглото.
С-но: како Сана може ли и Хара да дойде?
С: о, не знам там!
С-но: како Сана мога да те уверя че Хара е добра приятелка!
С: разбирам те Суно, но аз не определям кое ще е по-добро за теб. Ти си имаш родител на който може да споделиш това! -седнах на леглото до него докато му казвах това.
С-но: а ти каква си ми?
С: аз съм приятелка на баща ти нищо други.
С-но: како Сана не ме карай да кажа на тати!
С: какво да му кажеш?
С-но: това което каза.
С: ами така е не съм ти родител че да определям кое ще е по-доброто за теб!
С-но: како Сана повече от година се познаваме с теб и аз те чувствам вече като моя майка от колкото мама Ара!
С: не е така Суно ти си имаш биологична майка която те е родила.
С-но: но тази майка не ме гледа както теб.
С: Суно много взе да знаеш! -станах от леглото и отидох до гардероба. 
С-но: мамо Сана! -стъписах се при чутото. Мама ли ме нарече? Обърнах се и го погледнах.
С: как ме нарече?
С-но: мамо! -усмихнах се защото ме зарадва много повече.
С-но: не плачи мамо Сана! -стана от леглото и дойде при мен като се сгуши в краката ми.
С: не знаеш колко съм щастлива в момента! -изтрих сълзите като го взех на ръце.
С-но: како Сана ти мен също ме правиш щастлив всеки път дори и да не е с жест!
С: много се радвам, но предпочитам да ми казваш како защото вече свикнах.
С-но: ами когато мама Ара и тате се разделят ти каква ще си ми?
С: нищо отново ще съм ти кака Сана!
С-но: не няма ще ми бъдеш майка.
С: опасен си между другото забравих да те питам мама къде е?
С-но: мисля че каза на тати че излиза някъде?
С: ох къде пак ходи тази жена? -оставих го на леглото и взех телефона си. Звъннах и като тя вдигна. 
М: да?
С: къде пак ходиш?
М: на работа!
С: каква работа бе жена? Трябва ти месец почивка.
М: почивка напролет. Хайде че има клиенти! -затвори.
С: луда жена!
С-но: какво ти каза?
С: че е на работа, гладен ли си?
С-но: малко, а ти?
С: и аз така ела да видим какво има? -взех го на ръце като излязохме от стаята.
С-но: но како Сана аз мога да ходя голям съм!
С: съжалявам просто мисля че имам малко бебе в ръцете си! -пуснах го на земята.
С-но: няма нищо, а като стана дума за това аз ще имам ли братче?
С: ъъъ..... не се знае нищо все още ще ти кажем ако има нещо такова бъди спокоен. -слязохме долу в кухнята и отидохме до хладилника.
С: брейй и палачинки си ял?
С-но: дам, баба Шери много хубаво ги прави!
С: добре тях ще ядем тогава?
С-но: що не! -извадих ги.
С: само да се стоплят малко че.....
С-но: да да!! -засмях се като сложих палачинките в микровълновата.
С: щеше да е хубаво ако и баща ти беше тук. -облегнах се на плота.
С-но: защо да ни дразни само ли?
С: глупости не просто знаеш, че като свикнеш с човек и после не можеш без него!
С-но: значииии.... Обичаш много тати?
С: ммм.... Да! -чух че коремът му взе да издава звуци.
С: мисля че са готови! -спрях микровълновата като извадих палачинките.
С-но: а има ли шоколад?
С: не знам ще видя. -оставих палачинките на плота и се обърнах към хладилника. Отворих го и за щастие на Суно имаше.
С: има!
С-но: йеййй!!!! -зарадва се той и седна на стола.
С-но: но трябва да измия ръцете си защото тате....
С: разбира се иди! -стана, но тръгна с стола с ръце.
С: къде с стола?
С-но: не мога да стигна не съм си в къщи! -аз се засмях като му взех стола и го оставих до мивката.
С: но внимавай моля те.
С-но: спокойно бе како Сана! -качи се на стола и пусна водата. Аз отидох отново до хладилника за да взема мишмаша който снощи мама и Суно са яли. Сложих и него в микровълновата докато не чух падане. Веднага се обърнах и видях че Суно беше паднал. Отидох до него и го вдигнах бързо. 
С: какво направи бе дете? -той скри главата си в вратът ми като заплака тихо.
С: не плачи аз те предупредих! -чух че външната врата се отваря, скоро се чуваха да приближават кухнята.
С: одари ли се някъде?
С-но: боли ме кракът. -е не.
С: какво направи Суно? -оставих го на стола.
С-но: много боли како Сана!
Ч: какво става? -попита докато ме избута леко и взе Суно.
С-но: тате боли ме кракът!
Ч: как така те боли кракът? Сана какво му е?
С: не знам и аз как стана, но докато слагах храната в микровълновата се чу падане. А аз го оставих да си мие ръцете!
Ч: забога Сана. Ти ум имаш ли да го оставяш така да си мие ръцете?
С: аз мислех че ще може.....
Ч: как ще може? Ти въобще......аххх!!!  -излезна с Суно от кухнята разбира се и аз тръгнах след тях.
С-но: тате боли!! -преплака още повече.
Ч: ще отидем в болница да те прегледат. -качихме се в колата и тръгнахме като аз бях при Суно отзад.
С: Суно къде по точно те боли?
С-но: тук! -показа глезенът си.
С: може да е навехнат!
Ч: но може и да е счупен от твоята голяма отговорност.
С: не съм знаела че така ще стане!
Ч: но ето че стана! И какво се оказва че не може да гледаш и едно дете на 6 години.
С: отново започваш не знам защо винаги трябва да ми се караш?
Ч: как да не ти се карам Сана като ти не можеш и за минута да го гледаш. -млъкнах защото не ми се спореше.
С-но: стигнахме ли?
Ч: още малко синко!
С: боли ли те много?
С-но: не, но имам леки болки.
С: а ако направя така? -пипнах с пръст леко глезенът му.
С-но: леко усещане!
С: навехнал си го.
С-но: паднах леко, но се чу пукане при падането!
Ч: това на доктора ще го кажеш. -той кимна като ме прегърна.
С-но: како Сана не ме оставяй моля те!
С: няма да те оставя Суно! -отвърнах на прегръдката му. 20 минути каране в мълчание стигнахме болницата. Аз слязох и взех Суно.
Ч: дай аз да го взема ще ти тежи! -приближи се.
С: не ще се справя! -тръгнах напред с Суно и така влязохме в болницата.