Защо хората сме такива.Такива,които трудно прощават.Такива,които всичко премълчват.
Трудно ни е да кажем истината.А накрая се чудим защо сме нещастни.Защо хората,които най-силно обичаме си тръгват,винаги си тръгват най-бързо от живота ни.Мълчим си.Мълчим,че обичаме някого,мълчим че не харесваме някого.Мълчим и накрая всичко избухва.Става една огромна бомба,която не можеш да пропуснеш.
Много е лесно да ти кажат:
"Ами,някой ти липсва -обади му се.Обичаш някого -кажи му го."Ако всичко беше толкова лесно,само ако беше.Сега нямаше да се чувствам така.Може би ще попитате как-безнадежно.
Оплетена в един омагьосан кръг.Оплетена в кръга на живота.
Ако всичко беше наистина толкова лесно,само с дума да промениш целия си живот.Сега нямаше да мисля за теб и да ме е страх ,че ще те загубя.Нямаше да усещам как скоро,желано или не,всичко ще приключи.И после какво?Ще градим всичко отначало.Може би ще се забравим,или пък не.Никога няма да е същото.Липсата винаги ще я има.
Защо,Господи,защо винаги си такъв.Отнемаш ни най-близките,а врага до нас да е пръв!
Човешкият живот,затворен в клетка.Човешкият живот,затворен в едно сърце!
Автор:Паулина Сивкова
Дата:27.02.2023г.
