Рубинена кралица

2 Глава

Понеже ви обичам, ви качвам още една глава за днес!
Насладете и' се!
<3

2 Глава - Спомен от миналото
Веа

Две години по-рано

Устните му оставяха огнени следи по кожата ми и не мисля, че имаше и кътче от него върху което да не гори пожар. Сладък, изпепеляващ пожар, който не исках да спира да гори. Ръцете му не преставаха да шарят по почти голото ми тяло, а аз не можех да стоя на едно място заради настървението с което правеше всичко. Беше като звяр. Моят звяр.

-Тялото ти е създадено за грях. - чух го да промърморва, но не ми остави време да отговоря. Целуна ме и  взе всичкия въздух, който ми бе останал. Простенах, а той погълна този стон от мен докато аз гърчех тяло и се притисках безсрамно към него. Изсумтя дълбоко, когато забих ноктите си в маслиновата кожа и ме сграбчи толкова силно за бедрото, че простенах отново. Но не от болка, а от възбуда. Притиснах се отново към него, триейки се в молба, но той не се отзова на зова ми. Нарочно ме измъчваше. Чувах ускорените удари на сърцето си, чак в ушите и имах чувството, че горя жива. Като всеки път с него .

***

Можех да го гледам постоянно. Правият нос, изсечената челюст, високото чело. Всичко това вървеше в комплет с тяло изцяло създадено за грях. Но очите му - те ме деактивираха. Можех да ги гледам постоянно. Светлите зелени нюанси, който рядко можеха да изгеждат спокойно, ме плениха. Видях как се размърда, а двата зелени ириса се впиха в моите.

-Зяпаш. - дрезгавината в гласа му, накара кожата ми да настръхне, а толината която изби върху лицето ми, ме накара да се покрия с одеалото. -Ама каква си ми срамежлива само. -  каза, а тежестта му изчезна от леглото. - Тръгвам. - погледнах го и сякаш нещо вътре в мен трепна. Не се познавахме. Забивка за една нощ, но сякаш съм го виждала някъде и преди...
***
От няколко дни не се чувствах добре. Не ми помагаше нищо. Слънцето на острова, който толкова много обичах само влошаваше положението. С последните останали ми сили се оправих и тръгнах към болницата. В такива моменти ми се искаше да имам семейство. Аз имах, но трудно можех да ги нарека семейство. Паркирах колата пред болницата, а веднъж щом влязох в сградата прохладата ме заля. Поех си една идея по-норнално дъх и тръгнах към кабинета на личната ми лекарка. Тъкмо щях да почукам на вратата, когато тя се отвори, а отнея излезе лекарката ми.