Скъпа Елинор

Епизод 2 " Така е по-добре и за двамата."

Щом заключи след себе си Елинор, се свлече на земята и зарови лице в шепите си. Сълзите се стичаха от зачервените й очи по бузите , а сърцето й се късаше. Обичаше го. Обичаше го повече от себе си,а той й се отплати като й изневери. Като всяка уважаваща себе си жена и Елинор си имаше достойнство. И нямаше да позволи никой мъж, било то и съпругът й, да го стъпче. Бе го решила. Напускаше го. Нямаше да му каже къде отива, защото го познаваше повече от добре. Той щеше да я последва, а тя искаше почивка от всичко и всички. А като си мислеше, че си представяше вечерта да мине различно за тях.

Стана, избърса сълзите си и се запъти към банята. Наплиска лицето си с вода и се погледна в огледалото. „ Недей, Ел. Не се предавай. Всичко ще се оправи." Отвори чекмеджето под мивката и извади кутийката с нарисувано бебе върху нея. „ Дано не е това, което си мисля, Боже. Точно сега не го искам." Дам, тест за бременност. Мислеше да изненада Луи след като направи теста, разбира се ако беше положителен. Но след това, което стана точно сега се надяваше резултата да е отрицателен. Не че не искаше бебе, искаше повече от всичко, но с баща като Луи ... не можеше да си го причини, нито на нея, нито на бебето.

Седна на леглото с теста в ръце и потропваше нервно с крак. „Не, не. Моля те, не." Отвори очи и свали поглед към ръцете си. Издърпа капачето на теста в очакване да види резултата. Буца заседна в гърлото й и едва си поемаше въздух. Сълзите отново потекоха по лицето й, а теста падна на пода. „Какво ще правя сега? Не мога да му кажа. Не мога да отгледам дете с мъж, който не ме уважава, та камо ли обича. НЕ! Той няма да разбере."

Луи цяла нощ не беше мигнал. Стоеше на канапето пред камината и пиеше. Пиеше, за да забрави какво нищожество беше. Прецака всичко. Загуби най-важното нещо в живота си. Обичаше я. Не можеше да диша без нея. Питате се „Защо тогава й изневери, тъпако?" И той нямаше отговор на този въпрос. Просто стресът му идваше в повече, тя бе секси,той пиян и не усети кога се бяха озовали в апартамента й. Разбира се, веднага след като я изчука си тръгна от там, но това не променяше фактите. Той бе идиот и заслужаваше всичко, което му се случваше. След часове на пиене и самообвиняване, очите му започнаха да се затварят и не след дълго се унесе в сън.

Слънчевите лъчи влизаха през прозореца и падаха нежно върху красивото лице на къдрокоската. В ръцете си държеше сака с някои от дрехите си, не й трябваха много. Щеше да си купи всичко необходимо, щом се махнеше от тук. Отвори бавно вратата като се надяваше неверният й съпруг да спи или още по-хубаво да го няма. Пристъпи в хола и го видя на канапето. Рошавата му коса падаше на челото му, а розовите му устни бях отворени. При тази гледка Елинор не издържа и се засмя леко. Пристъпи тихо и приклекна до него. Прокара ръка през бузата му и нежно го целуна по челото. „ Обичам те, Луи, не го забравяй. Просто не мога до си го причинявам вече. Не съм щастлива от доста време насам, а имам нужда. Съжалявам, че ще те отделя от детето ти, но нямам друг избор. Прости ми." Изправи се и се запъти внимателно към вратата. Щом затвори зад себе си, си отдъхна и се запъти към колата . Къде щеше да отиде сега? Разбира се, че имаше избор, но където и да отидеше той щеше да я намери. Дани! Това бе единственият й избор. Тя беше последният човек, за коогото би се досетил Луи. Запали колата и се запъти към летището. Щом пристигна си купи билет за Лос Анджелис и се запъти към самолета. Щом вече бе на мястото си се отпусна и сложи ръка на корема си.„ Хей, бебче! С теб ще започнем наново живота си. Обещавам, че нищо няма да ти липсва. Ще те обичам повече, от колкото можеш да си представиш. „

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Луи, миличък , добре ли си? - Марта го побутваше по рамото уплашено. Беше се притеснила. Още с пристигането си беше доловила острата миризма на алкохол. Елинор я нямаше, а пък Луи се беше проснал на канапето в окаяно състояние. По пода се въргаляха парчета стъкло, а до Луи бутилка уиски.

Още с отварянето на очите си го удари зверско главоболие. Изправи се едва-едва и погледна жената пред себе си.

-Сега ще ти донеса вода и аспирин, не се тревожи! -жената се изправи бързо, запътвайки се към кухнята. Марта бе 50-годишна леко закръглена жена, работеше за Луи, но никой не я възприемаше като прислужница, за всички тя бе част от семейство Томлинсън.

Защо не помнеше нищо, мамка му. Какво е станало снощи. Спомените изплуваха в съзнанието му и той уплашено тръгна към спалнята им, молейки се съпругата му да бъде там. С влизането го връхлетя студенина. Стаята бе празна и някак мрачна. Като живота му. Какво ирония,нали! На леглото се отличаваше розово листче. Взе го и зачете. „ Когато го прочетеш, вече ще съм си тръгнала, което улеснява нещата, поне за мен. Моля те, Луи, не ме търси. Така е по-добре и за двамата. Съжалявам, че ти го причинявам, надявам се да ми простиш. Елинор

П.С. Оставих колата на летището, може да я прибереш от там."

Направила го е. Заминала си е. Наистина го остави.

-Лу, ето ти водата.- пред него пристъпи Марта, подавайки му чашата с вода. Той вдигна глава и я погледна, очите му бяха пълни със сълзи. - Скъпи, какво има ?

В следващия момент грабна чашата от ръцете й, запращайки я към огледалото на стената, пръскайки го на малки парченца.

-Тя ме остави, мамка му! Остави ме. Напусна ме, Марта. Разбираш ли? Елинор ме остави.- крещеше с всички сили, но на последните думи гласът му се пречупи и той се строполи на земята.

-Луи, успокой се, моля те! Всичко е наред. Кажи ми какво е станало. -възрастната жена клекна до него, опитвайки се да го успокои.

-Тя ме остави, Марта. Заслужавам си го. Заслужавам да съм сам до края на живота си.

-Недей, миличък, моля те. Всичко ще се оправи, повярвай ми.

-Не! Този път наистина го заслужавам. Това е края. Елинор си тръгна, а с нея и всичко значимо в жалкия ми живот.