'Пламъкът на неугасващата любов' - Katrine and Harry Styles

Керълайн. - първа част.

Една година по-късно.

*Гледна точка на Керълайн.*

Събудих се с усмивка на лице. Катрин е мъртва от една година. Успях да си отмъстя, задето тя ме изостави. Но сега съм по-силна. Имам нова група с приятели, които са момчета. Всеки ден минавам покрай гробищата и виждам как Хари и Зейн плачат на гроба на скъпата има Катрин. Най-накрая ще мога да се докопам до Хари. Аз го харесвах в училище, но разбира се, че той избра нея. Но тя вече не е пречка за мен и Хари ще е мой. Някой прекъсна мислите ми. Телефона ми звънна. На екрана се изписа Наш – един от приятелите ми.

- Ало! – каза той, веднага след като вдигнах.

- Здрасти и на теб.

- Идваш ли в къщата на Киан?

- Добре, до петнадесет минути съм там. – казах и затворих.

Започнах да се приготвям – облекло, грим, прическа.

***

След около десет минути бях готова и вече излизах от вкъщи. Къщата на Киан беше близо до моята – на около няколко пресечки. Докато вървях, усетих, че някой ме следи. Обърнах се и не видях никого. Продължих си по пътя. Слушах музика със слушалки и усетих как някой ме хвана за китката. Опитах да се измъкна, но преди да успея да направя нещо човекът долепи до носа ми напоен парцал и всичко потъна в мрак...

*Неутрална гледна точка.*

Керълайн бе в мазе, вързана за някакъв стол. Все още не се беше събудила, но чуваше, че около нея има хора – момчета, разпозна ги по миризмата на мъжките им парфюми и одеколони. След около още няколко минути момичето отвори очи. Премигна няколко пъти, за да може зрението ѝ да се адаптира към не толкова тъмното мазе. Мястото, където бе завързана тя, беше осветено с една малка лампа, висяща от тавана. Останалата част на помещението бе по-тъмна. След около няколко минути мислене от страна на Керълайн, тя проговори:
- Къде съм?

- На място от където няма да излезеш..Не и жива.. – каза едно от момчетата. Керълайн обаче е умно момиче и веднага разбра чий е този глас.

- Здравей, Малик. – отвърна студено тя. – Отдавна не се бяхме виждали.

-Браво, позна..-усмихна се той. - А сега е време за разплата. - усмихна се подло момчето.