На следващата сутрин се събудих почти в 10 часа. Станах бавно от леглото и слязох на долния етаж. Видях, че имаше бележка, вероятно писана от мама. Беше ми написала, че ще работи в офиса до късно. Обичам това, че тя отклонява мислите си за татко, но понякога искам да си седи вкъщи и да гледаме филми както преди. Изведнъж някой се обади:
-Какво има за закуска, любов?, казва един познат глас. Аз бавно се обърнах .
-какво правиш тук ?-казах аз. Лиам стоеше в кухнята ми,изглеждаше перфектно.
-Твоята майка ме пусна.- каза той.
Аз погледнах бележката и в дъното на нея пишеше:
‘’Лиам каза, че двамата имате планове за днес. Забавлявайте се!
-Мама
Страхотно, сега трябваше да прекарам деня си с него!-и смачках бележката.
-наистина съжалявам.-казах аз.-Но имам планове с приятелката ми, а тя ще дойде тук след няколко минути.
По погледа му разбрах, че той не ми повярва.
-Имам чувството, че не ме искаш тук, ангелче.-Лиам каза, смеейки се .О, Боже. Какво да правя? Да му кажа ли истината?
-Защо не ме искаш тук ?-попита Лиам, сякаш четеше мислите ми.
-Просто не става.-казах аз. –Аз съм по пижама, моля те остави ме.
Видях широката му усмивка.-Мен наистина не ме интересува.-каза той.
Усетих как бузите ми стават червени.-Е, мен ме интересува, моля те тръгвай си.-казах аз.
-Защо? Ти ми дължиш нещо в края на краищата. –той се приближи и ме бутна към стената.
-Аз не ти дължа нищо.-казах аз.
-Това е добре.-каза той.-Винаги мога да кажа на майка ти за това, което се случи снощи.
-Не би го направил.-аз присвих очи.
-Наистина ли искаш да разбере ?-попита той
Прехапах вътрешната страна на бузата ми,-Добре, ще изляза с теб.-казах му.
Лиам се усмихна,-Супер. Ще те взема утре вечер.-аз просто кимнах. Лиам се наведе и целуна ъгълчето на устата ми, ОТНОВО. Мразя начина, по който прави това.-Довъждане Ангелче.-той ми намигна. Гледах го как излезе от стаята, а след това чух входната врата да се затваря секунди по-късно.Поех дълбоко въздух и се качих на горния етаж.
