The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Летене и прекрасни дни

Нещо в ума ми прещраква и изведнъж непозната топлина изпълва вените ми.
Сърцето ми бие бясно. Костите ми започват да пукат,ала адреналинът не ми позволява да чувствам болка.Пред смаяния ми поглед ръцете ми се превръщат в чифт мощни криле. Златни. Като на Аурумион.
Кожата ми се опъва,отстъпвайки място на драконови люспи.
И в миг съм дракон. Зрението ми е изострено,вятърът ме гали.
Никога не съм се чувствала по-жива.
По-щастлива.
По-цяла.
На метри под мен забелязвам познат ледено син дракон. Сам.
Как е?
Чувам гласа му в главата си.
НЕВЕРОЯТНО!
Може би има шанс да намалиш децибелите?
Упс.
Понасям се щастливо,напълно погълната от момента.
•••••••••••••••
Капнала съм от умора.Едвам се държа на вече човешките си крака. Прекарах цял ден в полет,усъвършенствайки прецизното изкуство на летенето.
С не особено добър резултат-все още приличам на небесен пингвин в сравнение със Самаел.
Приготвям се за вечеря-роклята ми е черна,игрива,предизвикателна. Косата ми е спусната във водопад от руси къдрици.
Слизам сама,а на масата вече са насядали Макс,Декс,Инка,Сам,Кай,Клемея,Ренея,Лийс,Юнея,Калих ,Нихе и Талия.
Но къде е Ремус?
Поздравявам ги и заемам обичайното си място между Декс и Макс.
Вечерята минава в смях,закачки, безсрамно флиртуване между Юнея и Лийс,както и много точна имитация от Макс и Декс с реплики от рода на:
-О,Декси,усмивките ти ми действат като слънчев ден след години тъмнина.
-Мили Макси,виждам ,че тренираш. О,тези твои силни обятия!
Накрая се превивам на пода от смях,както и повечето останали.
Самаел води ожесточен разговор с Ренея и Кай на тема,която не успявам да доловя.
Някой стисва ръката ми.
-Добре ли си,Вал?- пита Макс.
-Да,дори страхотно.Благодаря ти за тази вечер!
-Наистина трябва да спреш да ми благодариш. Ще стана надут като някой от лордовете.
Усмихвам се.
-Знаеш ли,има само едно нещо ,което помрачава вечерта ми. Ще отида да се погрижа.-ставам от мястото си.-Приятели,ще ви помоля да ме извините. Приятен остатък от вечерята.
Със сигурна стъпка се насочвам към стаята на Ремус.
•••••••••••••••••
-Влез.
Така и правя.
-О! Вал.
Настава мълчание.
Стоя несигурна до вратата.
-Заповядай вътре.Малко е разхвърляно.
Той бясно събира куп листи от бюрото си и трескаво се залавя да ги слага под леглото си.
Един лист се изплъзва и леко се приземява до краката ми. Навеждам се и го вдигам.
С изненада установявам ,че не е просто парче хартия,а рисунка с въглен. Щрихите са силни,пълни с емоция,резки.
И оформят лицето ми в профил. Косата ми е събрана в кок,на лицето ми грее усмивка ,соча в непозната посока,в очите ми се чете вълнение.
Пръстите ми неволно се плъзват по листа.
Не усещам как Ремус стига до мен .
-Не трябваше да ги виждаш.Не са добри. Знам,че е глупаво.
-Ремус... Прекрасна е. Покажи ми ги.
С неохота и бавна походка изважда останалите листи.
Разглеждам с възхита:има ме в цял ръст,усмихната,разплакана,спяща,по пижама,как пея или съм концентрирана,на трона,заедно с Аурумион и приятелите ми ,както и една ,която определено хваща вниманието ми.
Фонът е лунна нощ,а в центъра е голият ми гръб.Полуобърната съм ,дяволито ухилена,очите ми блестят в драконово златисто,устните ми са полуразтворени в неизказана въздишка.
Много е...лична. Интимна дори.
Преглеждам още няколко природни пейзажа,скици на животни или на други хора от двореца,дори един автопортрет ,но онази е запечатана в съзнанието ми.Нарисувана е с толкова... Любов.
Ремус кърши нервно пръсти до мен.
-Можеш да ги задържиш. Или да ги запалиш. Моля те кажи нещо. Чувствам се ужасно.
-Не ме карай да съжалявам за това.-казвам преди да слея устни с неговите.
Страстно и настоятелно.
Той отвръща учуден.
Прокарвам ръце през косата му,вдишвам аромата му.
-Липсваше ми.Обичам те.
Прошепва между целувките.
Сетне ме отнася до леглото и нежно ме полага сред завивките.
Ляга до мен и ме погалва по челото.
Свалям роклята си,оставайки по бельо ,и се сгушвам сред сатенените одеала.
Той ме наблюдава.
-Лека нощ,Реми.
Навежда се и ме целува леко.
-Лека,Вал.
Продължава да стои облегнат на лакътя си и се взира усмихнат в мен.
-Няма ли да спиш?-питам.
-Имам чувството,че вече сънувам най-прекрасния сън.