The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Лечение и изненади

Събуждам се от яростното чукане по вратата.
Ръката на Ремус е увита около кръста ми.
-Ремус,отвори! Не мога да намеря Вал! Има нещо важно!-чувам гласа на Макс.
Без да се замисля скачам на крака,обличайки халата на съпруга си.
Открехвам леко вратата.
-Май ме намери.
Лицето му пребледнява,а зад гърба му виждам учуденото изражение на Сам.
-Да,знам какво си мислиш. Не ,нищо не е станало. А сега по същество.
-Декс е болен.
••••••••••••••••
Човекът ,който ми е бил най-близък в продължение на години.
Човекът,който винаги е намирал как да ме усмихне ,да ми помогне,да ме утеши .
Братчето ми.
Е завързано на легло,тялото му лудо се мята,изгаря от треска,по челото му избиват капчици пот,кашля кръв.
А вчера беше добре.
Никой не може да каже какво му има. В стая съм с десетте най-добри доктора в кралството и нито един от тях няма бегла представа.
А той се мъчи. Инка вече взе успокоително и бе отведена до покоите си.
До мен са Сам,Макс,Клемея и Реми.
Всички мълчим ,несигурни и изплашени.
След часове на безцелно взиране,главата ми ще избухне.
-Ще се върна утре.-казвам преди да стана и да напусна стаята.
Никой не се опитва да ме спре-най-вероятно знаят ,че ще е безуспешно.
Имам идея. Дано да сработи.
••••••••••••••••••
Къщата е прекрасна-топла и уютна,с лек мирис на сандалово дърво и канела.
-Разбира се,че ще ти помогна-щом е за Декс!Но имам условие:срещни ме с него и мама. Не мога да чакам повече,кралице.-Реос седи на масата срещу мен,съпругата му Жозефин ме гледа тревожно. Двете им дъщери и Брейън излязоха на разходка,за да проведем разговора насаме.
-Добре,каквото поискаш. Някакви идеи откъде да започна?
-Имам една. Вече я познаваш- Исиандра.
-Пророчицата? Какво общо има тя с лекуването на странни болести?
-Ще се изненадаш.
•••••••••••••••••••••
Отново съм пред познатата шатра.Когато влизаме с Реос,усмивка изгрява на лицето й.
-Знаех си,че ще дойдете. Картите никога не грешат!
Плясва с ръце и хваща ръцете ми в нейните меки нежни длани.
Сетне ме поглежда притеснена.
-Какво те тревожи,Драконова кралице? Кой е болен?
Поемам си дълбоко дъх и се заемам с разказа.
••••••••••••••••••
Пристигаме в двореца привечер.
Светлините на града са бледни,сякаш и те тъжат по младия принц.
Обръщам се към Реос:
-Ти чакай тук. Ще те представя по-късно.
Без да го чакам да възрази побягвам с Исиандра към болничното крило.
-Къде беше? -пита Макс веднага щом влизаме.
-Това не е от значение сега. Отдръпенете се от него.
Исиандра кима на присъстващите за поздрав,след което се заема с работата си.
Полага ръка на гърдите на Декс и изрича нещо. Движи свободната си ръка в странни форми по вече успокоилото му се тяло.
-Валирия ,ела тук .
Хваща моята ръка и я слага върху сърцето му.
-Дай му огън.
-Моля?
-Знам,че си го изпитвала преди-очите,кипящата кръв. Съсредоточи се върху любовта вместо върху яростта този път. Мисли за него. Предай му частица от силата си.
Затварям очи и се надявам нещо да се получи,но минута след минута надеждата ми бавно гасне. Концентрирам се.
Любов.
Декс.
Братчето ми.
Семейството ми.
Моя най-верен приятел.
Най-истински другар.
Най-честен съветник.
Усещам затопляне,което се разпростира по тялото ми. От топло става горещо.
Драконът в мен е буден.
Повтарям си думите на Исиандра наум .
Дай му частица от силата си...
Очите ми още са затворени ,но си представям как лъч светлина навлиза в сърцето на Дексос и го кара да заблести.
Нещо се размърдва под пръстите и неволно отварям очи.
-Ако свършат свещите в двореца вече знам кой ще осветява.-прегракналият глас на Декс се превръща в най-хубавото нещо,което съм чула през целия ден,дори почти изпускам факта че всички мои кръвоносни съдове блестят в мека златиста светлина като скъпоценни шнурове под кожата ми.
Всички се спускат към него ,прегръщат го,а Исиандра ме издърпва настрана.
В същия момент Реос застава на вратата и привлича погледите на присъстващите.
-Благодаря ти,Валирия. Нека аз се справя с деликатната ситуация.-казва той ,пристъпвайки в стаята,докато пророчицата ме влачи навън от стаята.
-Не знам как да ти се отблагодаря,Исиандра.
-За теб винаги,момичето ми. Но не затова искам да говорим. Искам да ти честитя!
-Ъм...За какво?
-Нима не знаеш? Та ти си бременна,Валирия. Близнаци са-момиче и момче.