Скъпа Елинор

Епизод 21 "ЛИАМ, ТЯ КЪРВИ!"

Добре дошъл, Фреди Томлинсън !!!!

/Гледната точка на Лиам/

-Нямам представа как се е случило. Лекарите казват, че още не е вън от опасност. Не пускат никого, не знаят кога ще се събуди или дали въобще ще го направи... Пол успява някак засега да държи медиите настрани, но не знам докога. Всички сме тук и чакаме.. Каза ли вече на.. Да, да, ясно.. Ако искаш мога да дойда и да.. Добре. Да и аз теб ! - приключих разговора и отново седнах на стола си пред интензивното. Не бях мърдал от вчера, заедно с Хари, Зейн, Найл и родителите на Луи.  Чакахме и се надявахме на добри новини, но единственото, което ни казваха бе от рода на "Правим всичко по силите си." , "Остава ни само да чакаме."  Тези отговори не ме устройваха, за Бога. Приятелят ми лежеше там вътре и не можех да стоя безучастно, но и нямаше с какво да му помогна. До мен седяха родителите на Луи, майката му тихо плачеше, а баща му се опитваше да я успокои. Момчетата бяха насядали по земята мълчаливо и никой не смееше да наруши тишината. Само Елинор липсваше в цялата картина,но там ситуацията беше деликатна. Трябваше да вземем под внимание, че е бременна, така че не можехме да и го сервираме изведнъж.  Трудната задача се падаше на Дани. Вратата на отделението се отвори и оттам излезе лекарят. Всички машинално се изправихме на крака и го заобиколихме.

-Как е момчето ми? -попита с пресипнал глас Джоана.

- Имаше вътрешен кръвоизлив, но за щастие го овладяхме. Лявата му китка е счупена, има  натъртени ребра и сериозно мозъчно сътресение. Ще можем да разберем по-добре как е състоянието му чак като се събуди, но засега е стабилизиран. Не знаем кога ще се събуди, загуби адски много кръв. Остава ни само да чакаме. - обясни ни, след което се оттегли.

Следващите няколко часа минаха адски бавно. Родителите му решиха да се приберат за няколко часа, за да си починат. Хари и Зейн отидоха за кафе, а Найл полагаше огромни усилия, за да не заспи на стола си.  Телефонът ми извибрира и го извадих. Дани.

-Трябва ми помощ.- каза веднага, след като вдигнах.- Не мога да й кажа. Сърцето ми се къса. Откакто вчера се прибра, не е излизала от стаята си, постоянно плаче. Как да й кажа?

-Добре. Там съм до половин час. -след което затворих и се изправих. По пътя към апартамента на момичетата, се опитвах да измисля подходящ начин, с който да кажа на Ел за Луи. Но, мамка му, каквото и да измислех не мисля, че щеше да я накара да го приеме по-леко.