Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Моля те

Не бях на себе си. Дилън едва успя да ми облече дрехите, като при всяко докосване изпадах в плач и писъци в някои случаи. Всяко едно докосване ми напомняше за тях... Всяко едно! Тайлър беше завързал... Тях... Дилън ме взе на ръце и излезе. Бях безсилна. Можех единствено да се взирам в очите му пълни с гняв и болка. Той ме качи в един джип, не ме интересуваше на кой... По очите ми отново се стичаха сълзи, защото просто спомените не ме напускаха. Не можех да забравя нито секунда! Дилън караше прекалено бързо, а аз се бях свила, прегръщайки коленете си. Той посегна да ме погали по главата, но аз се отдръпнах. Защо? Не знаех... Просто сякаш изпитвах страх от всякакъв вид близост. Всякакъв! Той въздъхна и нервно прокара ръка през косата си, след което отново се съсредоточи върху пътя. Накрая, когато спряхме, погледна встрани. Това беше неговата къща, донякъде беше по-добре че ме водеше тук. Бързо излезе от колата, дойде от моята страна и ме взе на ръце отново, като този път обвих своите около врата му. Внесе ме в стаята си и внимателно ме постави на леглото.

-Бел, моля те да ми простиш...-каза просто и ме погледна.-Аз винаги съм имал съмнения относно лоялността на Зак, но този път му се доверих... Аз...-беше му трудно да говори, а аз безмълвно гледах очите му.-Кълна се, че изрично го предупредих да не те води там!  Зая как Рим си изкарва яда, затова го предупредих...Трябваше да дойда по-рано, трябваше да бъда по-бръз...-той отново прокара ръка през косата си и прехапа долната си устна, напомняйки ми на мен самата, докато лъжа.

Исках да му изкрещя че не е виновен! Да му кажа, че и да иска не може да промени станалото, че му прощавам! За жалост... Не можех... Просто не можех... Сякаш буза бе заседнала в гърлото ми и бях забравила как се произнасяха думите. Очите ми отново се насълзиха. Стреснах се когато той рязко стана от леглото и извади мобилния си.

-Ало? Да, аз съм Дилън.. Виж, трябва да дойдеш възможно най-бързо до адреса, който ще ти пратя по Есемес. Как така няма да дойдеш? Става въпрос за Бела! Не за телефон... Ти просто... Ела... Моля те!-с това той прекъсна разговора, а моя поглед безцелно оглеждаше тавана с прекрасна кремава мазилка. Всъщност ума ми бе на километри от тъпата мазилка!Не можах да спра повтарящите се сцени в главата ми. Неусетно просто съм задрямала. Видях го, Рим! Беше облечен в костюм и ми махна, усмихвайки се, тръгнах назад но се блъснах в Зак. Изпищях, защото си помислих че всичко ще се повтори. В моментът в който отворих очи и изпищях уплашено, нечия ръка стисна моята. Погледнах стреснато и след това сълзите ми отново потекоха. Това беше Криси.