Kik (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Ch. 8 | Coffee Shop

Х а р и

Влизайки в малкото кафене срещу апартамента ми, се наредих на опашка. Мога да кажа, че някои хора ме разпознаха, защото очите им видимо се разшириха.

Опашката не беше много дъга, затова не се изненадах когато дойде и моя ред да поръчвам. Поглеждайки името на касиера на баджа му, което гласеше Яни, си поръчах обикновен зелен чай.

Без настроение да се връщам в апартамента си, седнах на сепаре без много хора около него, до прозореца.

Тротоарите бяха спокойни, градът беше спокоен. Сякаш всичко е в мир; спокойно.

Отпих от чая си, като очите ми напуснаха прозореца само за момент.

Вратата на кафенето се отвори и момиче с наполовина руса, наполовина черна коса влезе вътре с насълзени бузи.

Не си направи труда да си поръча нещо, просто седна на празното сепаре до мен.

Не знаех дали да се опитам да я успокоя или не, но умът ми крещеше – не. Игнорирайки всичко, на което тялото ми крещеше с "не", станах от мястото си и седнах срещу нея.

Първоначално тя не ме забеляза, защото главата й беше наведена и всичко, което чувах бе подсмърчането й.

Прочистих гърлото си и главата й се стрелна нагоре незабавно. Тя се взря в мен и очите й се разшириха.

- Днес света просто ме мрази, - промърмори момичето, като намерението й сигурно беше да не чуя думите й.

- Така изглежда, - съгласих се. – Е, ще ми кажеш ли защо влезе тук, изглеждайки по този начин?

- З-знаеш, просто, ъ, лош ден, - заекна тя.

Присвих очите си към нея.

- Ясно.

- Е, - казах, докато се изправях, за да си тръгна. – Ако няма да ми казваш нищо друго, ще тръгвам.

Тя кимна и погледът й отново се насочи надолу към масата. Намръщване се изписа на лицето ми, докато се обръщах към вратата.

- Чакай! – Чух същия глас отпреди минути.

Повдигнах вежда към нея, показвайки й да продължи.

- Казвам се Брадли, - въздъхна тя.

Очите ми се разшириха при познатото име.

- Това е наистина случайно, Брадли. Да не би фамилията ти да е Уейвърли?

Веждите й се смръщиха, правейки я да изглежда дори по-очарователна отпреди.

- Да, откъде знаеш?

- Е, страннице, така се случи, че аз съм hestyles94.

Очите на Брадли се разшириха и тя се засмя.

- Уоу, току-що оставих hestyles94 на пейка в парка.