Stay with me [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

1.

Беше два часа през нощта. Реших да се поразходя в парка, защото не можех да заспя. Облякох си къси гащи и бял потник, взех телефона и ключовете си и излязох. По принцип не се разхождах нощем, но сега просто имах нужда от чист въздух.
Вървях по улицата. Беше тихо и спокойно както обичам аз. За щастие парка не беше далече от дома ми. По пътя винаги можех да срещна някой бездомник. Стигнах до парка. Отидох до най - близката пейка и седнах. Тогава се обади най - добрата ми приятелка - Хейдън.

-Здрастиии, какво правиш?
-В парка съм. Ти?
-В парка по това време?
-Да, защо?
-Ами не е ли малко късничко?
-За мен не е. И друг път съм излизала по това време.
-Айш...без за си ми казала?!
-Не си ми майка Хейдън! Мога да ходя където си искам! Пълнолетна съм!
-Добре де, добре! Ам, нали знаеш, че сестра ми има рожден ден след два дни? Нали не си забравила?!
- Естествено че не съм. Сега ме извини.
-После ще ти се обадя пак. Чао.
-Чао.

Тъкмо прибра телефона в джоба си и усети как някой пристъпва тихо. Елена изтръпна. Човекът се приближаваше със всяка секунда повече и повече. Тя усети лек допир. Въпростият човек я хвана за рамото. Тя подскочи като попарена и се отдръпна от пейката по възможно най - бързият начин и погледна странника пред себе си. Той беше облечен в скъсани дрехи. Тя си помисли : "Боже, пази ме от този пиян бездомник!".

-К-кой си ти? Какво искаш от мен?
- Аз съм най -големият ти кошмар! -каза той и я хвана за ръката.
-Не ме пипай!-изкрещя тя.
-И какво ще ми направиш, а? Ти си безсилна пикла, не можеш да се мериш с мен!
-Задник! -каза му тя и го погледна със кървав поглед.
-Мери си приказките!-извика той и удари шамар.
Тя падна на земята. От устата и започнаха бавно да се стичат големи струи кръв. Не я интересуваше сега болката, а желанието да се изправи и да му натрие носът. Той я погледна и се приближи до нея. Седна до нея и почна да я обарва. Елена стоеше, сълзите капеха от очите й, нямаше сила да се съпротивлява. Просто се остави на бездомникът, колкото и неприятно да и беше. По едно време тя усети лека болка в рамото си, сякаш от игла. Той я приспа и я остави насред тихия и мрачен парк. После си тръгна.

Не след дълго в паркът дойде високо момче с кестенява коса и черни дрехи. Направи му впечатление легналото тяло на момичето в тъмнината. Той изтича към нея. Взе я на ръце и седна на пейката, която се намираше до тях. Опита се да я събуди, но без успех. Реши да я отведе в неговата къща. Беше премръзнала. Той забеляза следите от стичащата се алена кръв. Прибра се и я отведе в стаята си. Сложи я да си легне и отиде да вземе аптечката си. Почисти кръвта от лицето на момичето. Зави я с едно одеяло и легна на дивана, който се намираше в близост до прозореца. Загледа се в момичето. Помисли си : "Кой би причинил такова нещо на това красиво момиче? И защо е била сама по това време навън?". Не можеше да отдели поглед от нея. Тя имаше кафява дълга коса и големи сини очи. Беше като ангел. По едно време тя се размърда, отвори очи и изпищя.

-Кой си ти? Къде съм?
-Хей, спокойно. Намерих те в безсъзнание в парка с рани по лицето и те прибрах тук, в дома ми. Спокойно, няма да те нараня.
-Ох, главата ми. Единственото, което помня е това как някой ме удари, аз паднах и после ме приспа със игла. Нищо друго. И всичко ме боли.
-Ще се оправиш. Само не се тревожи. Ще направя каквото поискаш. Между другото....казвам се Теянг. А ти коя си?
-Елена....Елена Джонсън. На 21 години съм. Родена съм в България, но живея тук със семейството си.
-От България? Винаги съм искал да отида там. Хубаво ли е?
-Да.
-Непременно ще отида да посетя родината ти....Ам....гладна ли си?
- Не. Ам...аз ще се прибирам, да не ти преча, стана късно.
-Остани. Не мога да те пусна в този вид сама по това време. Остани, докато не се възтановиш напълно. Има две спални, ако искаш няма да спя при теб, но не мога да те пусна.
-Добре, ще остана, но само за тази нощ.
-Както решиш.

Той загаси лампата и си легнаха. Той не успя да заспи. Стана тихо и отиде в кухнята. Направи си кафе, седна на дивана в хола и си пусна телевизорът. Даваха страшни филми. Стана му тъпо и реши да излезе в двора.

Навън го чакаше кучето му - Бари.
-Хей приятел, какво правиш тук? Ела насам.

Бари беше послушно куче и винаги правеше това, което му кажеха. Беше вече доста старичък, но Теянг много си го обичаше. Ходеше с него навсякъде. Купуваше му най - скъпото и най-доброто, което Бари можеше да очаква от него.

Изведнъж Теянг усети, как нечия ръка се озова върху рамото му. Той се обърна и видя Елена.

-Защо не спиш?
-Не мога, не ми се спи.
-Но ти не си спала, връщай се.
-Страх ме е. С теб ми е по - сигурно. Не ме гони моля те.
-Няма сила на света, която да ме накара да те изгоня. Ти си....-думите му бяха прекъснати от пръстите на Елена.
-Шшт...не казвай нищо. -каза тя, наведе се и го целуна.- Отново ти благодаря, че ми спаси живота.
-Няма защо.

Хей хора, това е първата ми история. Мисля, че стана пълна боза, но това вие ще го кажете. Ще се радвам, ако все пак някой чете. И сори ако има грешки.💛