Stay with me [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

2.

Той я вдигна на ръце и я отнесе в стаята.

-Казах ти, че не ми се спи!
-Навън е студено, ще настинеш.
-Ох, добре.

Той я остави на леглото и отиде в другата стая.

Беше замислен. Учуди се от това, че тя се привърза толкова бързо към него и в същото време се зарадва.

Г. Т. Елена

Стоях и гледах в една точка. Не знаех какво ми е. Теянг просто ме привличаше. Косата, очите му....всичко. Дали наистина е толкова мил, колкото изглежда? Боже, той е перфектен! Но аз....аз не съм. Като се познавам...абе най-много да му разбия сърцето и после да съжалявам. А и той сигурно не си пада по мен. Знам ли....

Чух го да говори в другата стая по телефона. Отидох до вратата му и се заслушах. Може би говореше с негов приятел.

Г.Т. Теянг

Стоях сам в другата стая. Стана ми скучно, затова реших да се обадя на най-добрият ми приятел - Лей.

- Братле, здрасти.
-Ооо, откога не си се обаждал. Искаш ли да се видим. Аз съм близо до вас. Ще пийнем по нещо.
- Става. След пет минути ще те чакам пред нас. Трябва да ти кажа нещо. Важно е!
-Идвам! Няма да се бавя.

След няма и две минути се почука на вратата. Беше Лей. Отидох и му отворих.

- Здрасти братле, откога не съм те виждал, много си се променил.
- Така ти се е сторило. Същият съм си.
-Таа, за какво искаше да говорим?
- За нея. -каза Теянг и посочи стаята на вторият етаж.
-Нея? Момиче ли има? Ооо честито!
-Не още, не прибързвай. Ела да седнем и ще ти разкажа.
-Окей.

-Неутрал-

Момчетата седнаха на дивана в хола. Теянг донесе пиенето и почна да разказва на приятелят си за Елена. През това време тя стоеше на стълбището в тъмното.  По едно време чу следните думи от устата на Теянг :" Аз наистина я харесвам. Очите и са като диаманти, кожата и е като коприна....като цяло тя е перфектна. Проблемът е там, че не знам дали и тя изпитва някакви чувства към мен. Ако просто отида и кажа че я харесвам...аз....страхувам се от реакцията й."
След тези думи тя се свлече на земята и погледна към Теянг. " Боже, той наистина ме харесва !"-помисли си тя и няколко сълзи се стекоха от красивите и очи.

Г.Т. Теянг

Разказах всичко подробно на Лей. Той се замисли за момент, след което се обърна към мен и ми каза:

-Братле, ако наистина я обичаш - не го крий, няма смисъл. Нека тя разбере, че я харесваш и че по някакъв начин ти допада. Аз съм сигурен, че и тя изпитва нещо към теб. Даже не сигурен, УБЕДЕН! Просто иди при нея, погледни я в очите и й кажи че я харесваш! Само това мога да направя за теб, братле, останалото е твоя работа.
-Благодаря ти, братко. Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб.
-Нали затова са приятелите. -каза момчето и се усмихна широко.
-Така е...

Г.Т. Елена

Аз влязох в стаята си и се замислих над всичко чуто. Просто не можех да повярвам. Той казваше истината. Започваше да се влюбва в мен.  Това ми стигаше, за да съм щастлива. Всъщност, от самото начало бях убедена , че не е някакъв лъжец. Погледът му ми вдъхваше доверие и ето - оказах се права.

Внезапно чух стъпки до вратата си. Беше Теянг. Стоеше пред вратата ми. Може би се притесняваше, за това което щеше да ми каже. Той почука и аз му казах да влезе.

- Ела, седни.
-Елена, трябва да ти кажа нещо.
-И аз на теб.
- Възможно ли е да говорим за едно и също?
-Напълно.
- Аз...-казаха те в един глас.
-Първо ти.
-Не ти кажи първи.

Двамата въздъхнаха. Притесняваха се да изрекат тези думи на глас. Двамата си поеха въздух и казаха в един глас:

-Обичам те!

Спогледаха се. Очите им блестяха със един много особен пламък - а именно пламъкът на любовта. Гледаха се дълго време. Той хвана ръката и, докато през това време не отделяше поглед от лицето й. Тя се отпусна изведнъж. Наведоха се един към друг и се целунаха. Целувката продължи дълго време. Определено те щяха да запомнят този момент. Отделиха се. Той отново я гледаше с онзи поглед, който я караше да бъде спокойна и да забрави тревогите си.
Теянг се осъзна и каза:

-Ъм...извинявай. Аз просто...
-Не се извинявай. Няма нужда. Виж Теянг, аз също много те харесвам. Ти си мил и внимателен. Просто идеален. Между другото кое беше момчето, с което говореше в хола?
-Най-добрият ми приятел. Казва се Лей. Приятели сме от деца. Не се бяхме виждали от доста време и го поканих да се видим и да си поговорим.
-Аха. Ами може да излезем тримата някой път. Например утре?
- Да, добре, ще му кажа.
-Супер!
-Ъм...аз ще отида да си легна, изморен съм.
-Чакай, остани да спиш при мен.
-Добре.
Легнаха. Теянг обви ръка през тялото на Елена и двамата неусетно заспаха.

Ето я новата глава. Малко по-кратка е за което се извинявам. Надявам се да ви е интересна. Изкажете мнението си в коментарите. 😘💛