Виждаш ли нещо?

Пролог

Родителите ми имаха вила до едно прекрасно отдалечено градче, което нямаше досег до телевизия и всякакви други технологии, което го правеше толкова специално. Чаках с нетърпение да свърши училището, за да прекарам цялото лято там. Откъдето и да погледнеш се виждаше гъста, тъмнозелена гора с високи иглолистни дървета, които обграждаха езерото, което беше недалеч от нашата вила. Придаваше прекрасния бледосин фон сутрин, а когато се стъмнеше, излизаха светулки и сякаш с това прекрасната картина се довършваше.

До онзи момент, в който любопитството ми обърка всичко.

Родителите ми бяха отишли до града, за да напазаруват, а аз си играех на верандата с дървените човечета, които баба ми беше подарила за рождения ден. Не бяха изработени кой знае колко добре, но това, че бяха от нея, ги правеше толкова специални. И докато се занимавах с тях, чух някакъв глас идващ от мазето. Отидох до една зелената врата на която боята и се лющеше от старост и едва се крепеше, махнах райберчето и влязох вътре. Беше много прашно, имаше старо колело на което му беше махната едната гума, а на спиците на другата паяче си беше изплело дом. Доста кашони с разни чинии и чаши от сватбата на родители ми. Както и едно малко прозорче, което беше толкова мръсно, че едва снопче светлина успяваше да проникне в тъмното помещение. И сред всички тези ненужни неща на една малка махагонова масичка, покрита с дебел слой прах, стоеше една доста стара дебела книга. Доближих се до нея и я поогледах обстойно. Корицата беше изработена от кожа, а върху нея бяха изобразени позлатени символи, които не ми бяха познати. Не пишеше нито заглавие, нито автор, нито имаше цена. Не бях виждал толкова странна книга. И най-голямата ми грешка, беше да я отворя. След това, вече нищо не беше същото .

Но, за да разберете какво точно стана, ще ви върна пет години назад.