I need you! ~Yoonmin~

Настинка и разкрити планове

~Г.Т. Йонги~
Събудих се и веднага погледнах дали все още прегръщам Джимин.
Обърнах се и видях меката му пухкава коса, която падаше небрежно пред красивите му очи. Абе какво ми става?! Трябва да се осъзная, що за глупости си мисля?! Той се събуди и погледна право в очите ми. Дали беше забелязал, че го наблюдавам? Едва ли...
-Х-хьонг...-каза той и погледна към мен. Очевидно беше разбрал, че се бях втренчил в него, докато той все още спеше.
-Д-да, Джимин? -попитах го аз опитвайки се всячески да забравя за мислите си от преди малко.
-Угх...нищо. Просто тук все още е много студено! -каза той като отново се сгуши в мен. Това ли било? А аз се надявах да е нещо повече.., но какво ли изобщо очаквах да ми каже? "Шуга, хьонг личи ти, че си гей, но и аз съм също, значи можеш да бъдеш МОЕТО момче?". Да...такива мисли се въртяха в главата ми в момента. Все едно...
~Г.Т. Джимин~
Вчера през нощта почти не успях да спя. Мислех си само за това как моят хьонг ме прегръща. Аз не си признавах, но реално съм би...Но след като се запознах с Шуга хьонг мисля, че тази част от мен, която харесваше момчета нарастна. Настръхвах при всеки един негов допир. При всяка една дума. Той ме караше да се чувствам сякаш съм на седмото небе, не като Куки...Куки е единственият, който знаеше, че съм би, защото веднъж признах чувствата си пред него. Да! Аз харесвах Куки! Но това беше преди! Той вече ми е като брат. След като му обясних за чувствата си към него, Куки ми се извини и ме отряза. Той явно вече беше харесал някого. Аз не се ядосах, нито се натъжих, защото нямах големи чувства към него. Той като цяло само ме привличаше, но с Шуга хьонг всичко е различно. Ставам щастлив единствено при мисълта, че дишам същият въздух като него. Но.....дали наистина го харесвах? Или това бе просто едно привличане, както преди с Куки? Не, едва ли...ще се постарая да го забравя. Но...сега дори го прегръщам, а той ми отвръща...Какво въобще ми става? Той ми е като по-голям брат, аз не може да го харесвам, нали?
- Джимин...Джимине!- каза ми Шуга. Пак се отнесох....всеки път щом се замисля за нещо мисля само за него.
- Д-да хьонг?
Ш: -Какво става? Да не би да не се чувстваш добре? Ако е така ми кажи!?
Дж: -Не, не, добре съм хьонг! -усмихнах му се.
Ш: -Наистина?
Дж: -Да -усмихнах се аз и веднага кихнах. Шуга стана взе някакви лекарства, зави ме с голямо одеало и излезе.
~Г.Т. Йонги~
Знам къде може да е дистанционното за климатика. Влязох в стаята при Тае и Куки. Там видях всички тях заспали, а на масата беше картата за нашата стая и дистанционното за климатика. Тези идиоти са го планирали! Сега благодарение на тях Чим Чим е настинал!
Взех картата и се върнах в стаята при Джимин.
- Джимини! Отиваме си в нашата стая!
Дж: М-моля....к-как? -той пак кихна.
- Намерих картата! - замислих се, че ако му кажа истината той може и да се почувства гадно...
Дж: Супер! И къде беше?
- В.....на.....на килима пред нашата стая. -засмях се аз нервно.
Дж: Хммм....добре тогава! -усмихна се той и стана, а аз му помогнах. Вече бяхме в нашата стая. Дадох дрехи на Чим от моите дебели дрехи, защото той носеше само тениски и ризи. Облякох му блуза подобна на пуловер, някаква дебела блуза.Как издържах на гледката пред мен не знам. Той легна на леглото си и веднага заспа, а аз седнах на съседното легло и започнах да го гледам. Тази гледка няма да ми омръзне! На спинкащият малък Чим Чим.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Толкова за днес е достатъчно, мисля....Съжелявам за грешките, които съм допуснала и се надявам тази част да ви е харесала. Следващата част ще е по-голяма и ще има малко драма ^-^
Довижданееее 👋👋👋. Между другото, мисля че всеки делник ще качвам нова глава. Понякога и събота и неделя ^-^