I need you! ~Yoonmin~

Писмо за сбогуване

~Г.Т. Йонги~
Тези идиоти....Тае и Куки ще си го получат! Рано или късно. Казвал съм им го хиляда пъти "не се бъркайте в моите работи", но те не се интерсеуваха от това, което ги предопредих. Все едно....най-важното сега е, че Чим Чим си почива, а аз се грижа за него. Май е лепнал някой вирус като гледам. Е аз ще стоя винаги до него. Даже сега се бях запътил към аптеката, за да взема някой лекарства, които мениджъра ни ме посъветва да му дам.
След като вече бях купил нужните лекарства се върнах обратно в хотела и в стаята ни. Влязох тихо, защото си мислех, че Чим Чим още спи, но ето, че не бях прав. Той беше станал и обикаляше напред назад. Очевидно му беше много лошо.
- Хей Чим Чим! -казах му аз тихо и спокойно и си лепнах усмивка на лицето. Той ме погледна с насълзени очи и леко зачервен нос. Все още е толкова сладък! Не Шуга съвземи се!
- Х-хей хьонг - каза той със запушен нос.
- Хей Чим Чим - усмихнах му се аз и оставих лекарствата на масата.
~Г.Т. Джимин~
Т-той ме нарече Чим Чим.....даже ми се усмихна?! Дали сънувам? Най-вероятно....Не може да е истина...Аз се загледах в Шуга и докато се усетя осъзнах, че той се доближаваше до мен. Т-той да не иска.....да ме целуне? Да бе да, кого заблуждавам...той не е бисексуален със сигурност. Но той се приближаваше все по-близо и по-близо. Някой да го спре! Не всъщност....някой да ми каже, че не сънувам!
-Х-хьонг....аз болен съм.
- Знам, затова ме остави да ти помогна! - той се доближи повече и.....хвана ме и ме занесе в леглото !?
- Да не си посмял да станеш! - той започна да разтваря лекарството във вода, докато ме обгрижваше.  Буквално си имах всичко, него също....той беше с мен, което ме радваше много. Очевидно му пукаше за мен. Едно хубаво нещо...за него аз не бях просто незначим боклук.
Ш: - Чим Чим....-каза той. Отново с този мил глас. Оф май температурата ще ми се вдигне, ама не само заради вируса.
- Д-да хьонг? -казах аз. Какво ли да очаквам.
Ш: -Искам...да ти кажа нещо...-каза той. Какво ли иска да ми каже??? Какво ??? Да не би да е станало нещо...или....да бе осъзнай се Джимин! Трябва да го забравиш!
Ш: Тае и Куки...те са виновни за...-изведнъж някой влезе в стаята. Сериозно ли...това бяха Тае и Куки....ето говориш за тях и те веднага идват....
Тае: Ъгх....Шуга....къде намери картата за стаята ви? -каза нервно Ви.
Ш: Познайте?!
Какво се случва? Да не би аз да пропускам нещо или...?
Куки: Шуга хьонг...ние наистина, наистина много съжеляваме. -каза Куки като сведе глава.
Ш: Не се извинявайте на мен! Сега Чим Чим е болен благодарение на вас.
Дж: Чакайте.....какво? -казах аз объркан. Шуга седна до леглото и ми обясни къде е намерил картата, а Тае и Куки ми обясниха тяхният план, който благодарение на Шуга беше без успех.
Дж: Значи...всичко това е било, за да съберете мен....и Шуга? -казах аз като погледнах към Куки сериозно. Той беше единственият, който знаеше и се възползва от това.
Куки: Да...-той сведе глава надолу.
~1 седмица по-късно~
Мина 1 седмица от както разбрах за плановете на Тае и Куки и не мога да спра да мисля за това. Трябва да забравя Шуга! Вече бях добре, заради това имах план. Не бяхме толкова далеч от Бусан, което беше още по-добре.
Момчетата бяха в столовата, а аз им казах, че ще си остана в стаята, защото ми е "лошо". Седнах на бюрото и написах някаква бележка. След като писмото ми беше готово станах, събрах си нещата и бавно и тихо излязох от стаята. После отидох на рецепцията и казах, че напускам хотела, но тъй като приятелите ми са все още тук, те ще им върнат картата после.
Куки се изподигра с мен....Шуга...той най-вероятно не е би..., а Тае...Не мога и не искам да мисля за това. Боли ме...боли ме да знам, че не съм желан! Куки и Тае нон стоп си бяха такива....заедно. Намджун, Джин и Хосеок също бяха като неразделни. Тях не ги интересуваше много, много за останалите от групата. Поне според мен. Единственият, който ме разбираше и изслушваше беше Шуга хьонг. Но сега не мога да го погледна в очите.
Вече бях в автобуса към Бусан и имах много време да мисля.
~Г.Т.Йонги~
- Върнах се Джимини. Нося ти и храна - казах аз и отидох в стаята с поднос с храна, но там нямаше никой. Къде може да е? Обърнах се и видях някаква бележка на бюрото. Оставих подноса на масата, отворих писмото и почнах да чета. След като го прочетох паднах на колене на пода и сълзите вече си бяха проправили път по лицето ми. Момчетата дойдоха, за да видят как е Джимин, но от отварянето на вратата и влизането в стаята те видяха само мен на колене държайки някакво писмо и плачейки несъзнателно.
РМ: Хей! Шуга!!! Къде е Джимин? Защо плачеш и стоиш на пода?
Хосеок: Какво има???
Тае и Куки се спогледаха.
Тае: Да не би....
Куки: ...да е станало нещо с Джимин?
Аз погледнах към тях, а Джин ме прегърна, веднага след като ме пусна взе писмото и почна
да чете...
   " Ако четете това значи вече съм си тръгнал. Исках само да кажа...Съжелявам. Съжелявам, че не съм най-перфектният приятел. И да знам...аз трябва само да страдам! Куки...ти единствен знаеше....и се възползва от това. Защо? Защо го направи? Какво толкова ти бях причинил? Съжелявам, ако те бях наранил, но след този номер който ти и Тае направихте....аз не мога да погледна вече Шуга в очите. Защо пак се бъркаш в моите работи Куки? Аз те оставих! Ти сам ме отряза, аз го приех и продължих напред! Даже се надявах ти и твоята любов да сте заедно. И вие вече сте..., но тогава защо не ме оставихте? Аз подтиснах чувствата си към теб Куки! Колко пъти ми правехте номера и ми се подигравахте?! Да страдах, да плаках, но всичко сега е все едно. Защото човекът, който ми донасяше щастие, истинско щастие едва ли ще иска да ме види повече. Аз нямам сила да го погледна в очите. Искам да го забравя....Искам да забравя BTS! Искам да забравя номерът на Джънкук и Теахьонг! Искам да забравя, че бях част от тази група! Искам да забравя Мин Йонги!"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ами това е за днес от мен ^^
Надявам се тази част да ви е харесала и ще качвам всеки ден ^-^ И се извинявам за допуснатите грешки?
Дали Джимин ще е способен да забрави Йонги и дали Йонги ще му позволи да напусне? Според вас какво е възможно да се случи в следващата глава? ^-^
Коментирайте и гласувайте, ако тази част ви е харесала 👋^-^