#ТиКвоЗнаеш?

Сприхави пенсионерки и как да си оправим деня.

Предипда си тръгнете, това не е опит да пренапиша "Фантастични зверове и къде да ги намерим."
#ПонеЗаТоваСъмОригинален...

Та седи си Тино днес на басейн "Корали" до панчаревското езеро край София заедно с приятели и плануват великия си ден и как да не изгорят. (Изгоряхме. Въпреки че седяхме на сянка.)
Компанията пристига на дестинацията в 9:05, само 5 минути след отварянето на басейна. Все още мирните тийнейджъри искат най-хубавите места, но шезлонгите в зона "Комфорт" струват по 8 лева, а не са по-комфортни от другите зони. Затова четиримата младежи си взимат 2 обикновени шезлонга (защото те пък иначе струват по 3 лева (а вече се бяхме охарчили 10 лева за вход)) с цел да поспестят, пък и на кой му трябват шезлонги, като ще са предимно под вода... Разбира се, шезлонгите идват с по 1 чадър и 1 масичка на всеки 2 шезлонга.
*тук превключвам на първо лице*
Та, седим си ние във водата, в 9 часа сутринта, тъй като басейна е минерален. Има буквално трима човека на кръст. А само ние сме четирима. Точно затова избягахме от училище #Да,Мамо,Избягах. #Не,Мамо,НямамОтсъствие.
И изведнъж се появяват три бабички. От нищото. Просто изведнъж вече са на шезлонгите до нашите. След още 1 миг, две от бабите се мъчат да не развият дискова херния, докато бутат нашия чадър към техните два. А третата баба седи там. Седи и ни гледа. Гледа мен. Аз гледам нея. След това гледам двете й приятелки, които се мъчат. След това, бабите влизат във водата. Отиват към по-плиткото, докато аз със лекота излизам от басейна и за 10 секунди връщам чадъра но нашите шезлонги. Подсушавам се, увивам се в кърпа и вадя книга. Дори не съм преполовил главата, когато една от бабите се завръща. Тя не забелязва нищо. Вместо това си сваля сутиена, изстисква го и ляга по айсберги на нейния шезлонг, под сянката на чадъра й.
Тъкмо прикрючвам главата, когато някъде до мен се подава пискливо, но същевременно плашещо "Момченце..."
Не бързам. Оставям страницоразделителя в книгата и чак тогана се обръщам. Една от бабитепстои до мен и е положила една ръка на чадъра. Слава богу, нейните торби за пазар са си в сутиена.
"Вие защо така ни крадете чадъра? Той ни се полага."
Аз само я поглеждам, без да казвам нищо. Аз съм най-спокойния в цялата група. Защо да върша нещо аз, като може да го свърши друг? Затова просто продължавам да чета. Бабата седи до мен и нервно потропва с крак, докато двете й приятелки обсъждат, предполагам, тримата ми приятели, двама от които се натискат доста разпалено и доста забележимо. (Поне бяха момиче и момче, та да не се наситя на хомофобия, че тогава вече щях да им пъхна чадъра в прашлясалите дупета)
Оставям книгата на края на страницата. Вместо това вадя надуваема топка. Докато оставям бабата да се мъчи сама да си върне чадъра, надувам топката. Хвърлям я във водата и скачам слад нея. Поглеждам бабата. Ухилена, че е спечелила. "#СамоЧакай,СкочуброДърта" мисля си.
Започваме да играем. Близко до бабките. Пръскаме ги. На няколко пъти даже нарочно оставяме топката да падне при тях, че да трябва да станат. И тогава най-лесно палещия ми приятел забелязва нещо.
"Абе... къде ни е чадъра?"
Аз само кимвам към бабите.
1 минута. Толкова му отнема да стигне до брега.
"Ама, извинете ме, защо сте на взели чадъра?"
"Но, миличък, това си е нашия чадър."
"Абе как ще е ваш, бе, госпожо?"
"Ами ето, брой. Един, два три шезлонга..." -пръста й следи шезлонгите, докато брои, след това прави същото и с чадърите.- "Един, два три чадъра."
Приятеля ми поглежда нашите шезлонги.
"Един, два шезлонга." -имитира бабата, като сочи шезлонгите; изведнъж пръста му застива на място.- "Аз лично не виждам дори един чадър при нашите два шезлонга. А не мисля, че вие имате по-добро зрение от мен."
Аз седя и се хиля в стил #КазахаЛиТиГо?
Та, като добро момче, докато въпросния приятел пазсейваше бабите, аз извиках касиера за шезлонгите. Той им каза, че ако искат навсякъде да имат сянка, могат да отидат в "Комфорт" зоната, и че той всяка вечер подреждал чадъри и шезлонги, така че на всеки 2 шезлонга да има по 1 маса и 1 чадър. Бабите си останаха с 2 чадъра. Развалиха ни деня. Час по-късно си тръгнаха.
Тук обаче, историята поема в завойче. Докато още бяхме в еуфория и псувахме бабките, точно до нашия шезлонг един човечец реши да добави още 2 за неговата компания. Буквално #СардиниВКонсерва. Леко го понапсувахме и него, като гледахме да не ни чуе, но веднага след това съжалихме. Човека влезе във водата, след като се пече за около 20 минути, и започна да си обикаля из басейна. На външен вид беше поне 50-60 годишен. Но пък колко спортен тип беше. Как разбрах ли? Рабви ме в 3 игри на плажна топка. С една забивка пращаше топката в другия край на басейна. И така се запознах с чичо/бай/дядо Косьо. Или просто Косьо. Още един завой. Малък, неплануван. Просто детайл. Запознах се с китаеца Джони, който, използвайки едно от децата си като картечница за плискане с крака, успя да откаже група от 10 момчета от война по плискане.

Та така днес постоях за повече от 6 часа на басейн, изгорях по раменете и лицето, псувах тихо бабички, запознах се с човек, който има много малка вероятност да срещна отново, и къщо се запознах с вероятния собственик на някое китайско магазинче из стоков базар Илиенци. Супер ден, супер загар.
#ТиКвоЗнаеш?

П.С. В близост до блока имам руски магазин Берëзка. На темата за сприхави пенсионирки, горката певица пее "Милион алени рози" на Алла Пугачова за трети път подред. Дано получава добро заплащане.