Чонкук е 21 годишен младеж в разгара на студентския си живот, който се състои от купони, спане , малко учене и пак купони.
Това така приятно ежедневие обаче ще е нарушено от внезапната ( и леко стресираща ) поява на едно бебе в хола му.
Сп...
– Заповядай, може да седнеш тук – беше ми посочен кожен стол с изтъркани облегалки, поставен точно срещу бюрото. В кабинета миришеше на стара, мухлясала хартия. – Радвам се, че все пак реши да дойдеш, младежо. Макар че не очаквах и придружителя ти.
Седнах на стола, намествайки любопитния Техьонг на колената си. За мое огромно съжаление, църквата му понасяше отлично.
Не исках много.
Щях да се зарадвам дори на малка кихавица.
Отчето се оказа по млад от колкото бях предположил по гласът му вчера. Беше облечен в черно расо с бяла яка и около врата му бе закачен огромен, дървен кръст. Под очите си имаше най го-лемите, черни кръгове, които бях виждал на човек. Явно не само аз имах проблеми със съня.
– Много ви благодаря, че ме приехте.
– Вратите за църквата са отворени за всички, които имат нужда от напътствието ѝ.
– Гуа! - възкликна развълнувано Техьонг, сочейки към отчето.
– Май се радва да ме види.
– Съмнявам се – изплъзна се от устните ми и отчето ме изгледа. – Имам предвид, съмнявам се, че е нещо друго. Ха ха.
Притеглих Техьонг навътре, надявайки се да не направи някоя глупост.
– Е, с какво можем да ти помогнем? Свързано ли е с това малко боже творение?
С мъка задържах истеричния смях, стискайки шаващото боже творение.
– Може да се каже, да – кимнах.
– Да не би майка му да ви е изоставила?
– Реши да прави кариера като хавайска танцьорка – изтърсих.
Отчето премигна.
– Но не ѝ се сърдя – продължих бързо аз. – Все пак хулата беше в кръвта ѝ. Умееше да върти гъза. Тоест таза. Много обичаше червени рокли. И имаше рога. Имам предвид, слагаше ми рога.
– Какво нещастие сте преживели – каза съчувствено отчето. – Но не се притеснявайте. Бог гледа отгоре и несъмнено ще ви помогне.
– Всъщност за това съм тук.
– Искате библия?
– Не. Искам нещо с което да се свържа директно.
– Директно? – намръщи се отчето.
– Да сещате се. Като Жана Дарк. Да говоря с него – Техьонг се дърпаше все по-силно и аз затегнах хватката си разсеяно. – Лично. Очи в очи.
– Искате да говорите с Бог – повтори след мен отчето бавно сякаш думите ми бяха твърде трудна за смилане хапка.
– Гуа! – извика отново Техьонг, сочейки към светия човек.
– Стига си мърдал – прошепнах му ядосано. В ноздрите ми нахлу някаква странна миризма. Намръщих се. – Не ви ли се струва, че мирише на д-
– Пресвета Дево! – възкликна отчето и стана от стола си толкова рязко, че го изпрати назад в стената. Дървения кръст около врата му се беше запалил и той го тупаше с ръце, което сигурно не беше най умното нещо, което можеше да направи в случая. – Горя! Помогнете ми!
Преди обаче да мога направя какво и да е било се задейства противопожарната аларма и за секунди върху нас се изсипаха стотици литри вода.
– Гуа! – плесна с ръце Техьонг.
Изплюх събралата се в устата ми течност.
Гуа и на теб, малко чудовище.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
