Чонкук е 21 годишен младеж в разгара на студентския си живот, който се състои от купони, спане , малко учене и пак купони.
Това така приятно ежедневие обаче ще е нарушено от внезапната ( и леко стресираща ) поява на едно бебе в хола му.
Сп...
– Защо не се радваш? – осъмни се Сокджин, обикаляйки кухнята ми с Техьонг на ръце. – Очаквах да избухнеш в сълзи от щастие или да почнеш да се кълчиш в някакво подобие на ритуален танц на древно племе.
Игнорирах гласчето в главата ми, което настоя да знае същото.
– Каква точно имаш предвид рутинна проверка? – попитах, почесвайки се по тила. Имаше нещо в израза, който възрастният демон бе избрал да използва, което ме човъркаше.
– Ами... сещаш се.
– Всъщност не, не се сещам – срещнах развеселеният поглед на Сокджин и се стиснах устни. – Защо се усмихваш така? – троснах се.
– Защото звучиш като човек на който му пука.
Изсумтях.
– Изобщо не ми пука – казах, втренчвайки се в паяжината в единия от ъглите на стаята. – Стана ми любопитно, това е.
– Не се притеснявай – успокои ме Сокджин. – И косъм няма да падне от главата му. Просто някои демонски традиции, които няма как да не спазим.
– Може ли да дойда и аз? – изтърсих аз и на секунда ми се прииска да не го бях казвал.
Техьонг, започна да шава в ръцете на Сокджин, протягайки ръце към мен.
– Май наистина сте свикнали един с друг, а? – отбеляза той и ми подаде бебето. Пак се усмихваше по онзи начин. Сякаш знаеше нещо за което аз си нямах идея. Поех внимателно Техьонг, намествайки го върху коленете си. Демончето се кротна, играейки си тихичко с пръстите ми. – Съжалявам, но сега това не е възможно. Може би някой друг път.
– Може би... – повторих след него, чудейки се от къде се беше появила тази топка в стомаха ми.
Предполагаше се, че трябва да се радвам. Цели три дни в които нямаше да ми се налага да ставам рано или да сменям пелени, или да гоня котката си по тавана.
Трябваше да съм предоволен.
Но не бях.
– Ти... – започнах аз, избирайки правилните думи от върволицата грешни, които се въртяха из ума ми. – Ще се грижиш за него, нали? Имам предвид, не че ме интер-
Сокджин положи показалец на устните ми, карайки ме да замълча.
Лицето му беше сериозно.
– Обещавам. Честна демонска.
Защо ли това изобщо не ме успокои?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
–––––––––––––––––––––––––-
Следващите няколко глави ще са свързани с демонския свят (namjin anyone? ) , както и неуспешните опити на Чонгкук да бъде нормален lol
