Част 14

676 46 0
                                    

Звънеца би. Веднага си прибрах нещата и тръгнах към изхода на училището. Нямаше да се бавя излишно за това бързо се качих в колата си и потеглих. Дано Мин Джей е добре. След 15минути вече се намирах пред болницата. Излязох от колата и я заключих. С бързи крачки се запътих към входа на болницата. Отидох на регистрацията, но там не беше Беки а някакво друго момиче. Погледнах към табелата и с името.

-Здравей Ролз - момичето отдели поглед от комп монитора и ме погледна като на лицето ѝ се изписа широка усмивка

и трябва да си Jungkook - тя откъде знае. Да не би да е друга стара приятелка. Явно видяла обърканото ми изражение тя побърза да продължи да говори - Беки ми каза че ще дойдеш за Мин Джей. Вероятно знаеш къде е стаята и - тя ми се усмихна още по широко

-М-мда знам благодаря - поклоних се и тръгнах към стаята на Мин Джей. Щом стигнах отвориш леко вратата защо не знаех дали беше будна. При отварянето на вратата видях Мин Джей да стой на болничното легло и да гледа в една точка. Явно стреснала се от това мое действие тя подскочи, но побърза да дойде до мен и да ме прегърне.

-Jungkook ти дойде - каза тя като ме прегърна още по силно

-Разбира се че ще дойда, но мисля че няма да си тръгнем скоро ако продължаваш да ме стискаш толкова - вече почти не ми оставаше въздух. Тя побърза да ме пусне. Погледна ме право в очите като в същото време се усмихваше широко.

-Е хайде да тръгваме - казах аз като я хванах за ръката. Тя плахо хвана ръката ми и започна да крачи към изхода на болницата. На излизане казахме Чао на Ролз. Бързо се качихме в колата и потеглихме към къщата ми. Позволих на Мин Джей да пусне каквато музика иска. Тя ме чакаше втора покана за това веднага свърза телефона си с радиото и пусна някакви песни, който чувах за първи път. Бяха леко странни, но тя толкова се радваше. Усмихваше св толкова широко. Беше толкова щастлива. Дори не осъзнавах че на лицето ми се бе появила широка усмивка

а какво се усмихваш - попита ме Мин Джей като заби поглед в мен

а нищо просто, когато гледам колко си щастлива и аз самия ставам щастлив - тя просто ме погледна и се усмихна още по широко. След 20минутно каране вече бяхме пред къщата ми. Паркирах колата пред къщата и след това двамата с Мин Джей се запътихме към входната врата.

412думии😄 Хейй Йоо хорица надявам се историята да ви харесва😉 Извинявам се за грешките, но тях ще редактирам след като завърша историята😉 Ако имате някакви забележки кажете ми ги в коментарите или ми напишете съобщение😆 Също ако някой си търси приятелчее Аз съм на среща и ще се радвам да се запозная с нови хора😆😘 Ее без повече да ви губя времето ЧАО ЧАДА МОЙЙ😘

💖Обичам ви💖

Момичето от последния чин⚜Where stories live. Discover now