Зад залеза

Пътят на реката

Вече повече от час те следваха течението на реката , която от дъжда се бе развълнувала и замътила , по брега и беше доста опасно да се ходи ,защото едно че всичко беше в кал , но и теренът бе хлъзгав заради мокрите камъни. Затова и двамата пристъпваха бавно , гледайки си в караката като почти не разговаряха . 

,, Странно нещо е реката - мислеше си Джин  - в един момент е бистра и спокойна и изпълнена с живот , а след това ситните капчици дъжд отмиват всичко ,оставяйки я след себе си размътена " . Така мислейки си  не забеляза кога бяха стигнали до едно място където реката правеше остър завой и двамата се спогледаха и след кратко обсъждане на ситуацията решиха малко да си починат и по късно да продължат , а и на небето бе изгряло топло слънце и бе затоплило камъните по реката на който и двамата се излегнаха .

- Къде ли са другите ?- попита Намджун.

- Не знам ,притеснявам се за момчетата от много време не сме се събирали както преди .- отбеляза с тревога в гласа Джин .

- Да така е , когато всичко това свърши трябва да и върнем предишния живот макар , че струва ми се че всеки от нас се е променил .- добави той , а Джин стана и отиде до реката и се загледа в мътната вода , така  постоя няколко минути без да казва нищо ,след което откри едно бзилко паднало до него листенце и го пусна по течението. А то това и чакаше , та щом меките водни капчици докоснаха крехкото му стъбалце  с устрем се понесе надолу по реката , то не беше от обикновените листа като тези които виждаме всеки ден по дърветата това, това беше специално, защото колкото и да бе миниатюрно в себе си бе събрало една цяла човешка въздишка , която  пазеше докато както всички други листа не достигна брега на който бе устроен не малък лагер. От него се чуваше голяма врява , заради това че отново бяха заедно или поне по голямата част от тях . 

- Е най сетне , къде се изгубихте хора ?- попита Шуга, настанявайки се на един изгнил дънер .

-  Ами вие ?- върна му въпросът Джонгкук, оглеждайки се за нещо за ядене защото бе доста гладен .

- Не питай , ако знаеш какво преживяхме .- добави Ви гледайки в телефона си .

- Вие какво преживяхте, а ние .- подаде Гергана изкачайки зад гърба на Хоби , неочаквано на лицето на Шуга се появи усмивка и той стана от мястото си .

- А къде са другите ?- попита Джимин .

- Не знам най вероятно са тръгнали да търсят другата изгубена .- предположи Шуга разресвайки с пръсти косата на Гергана , а тя се обърна рязко към него и му каза :

- Ако не си забравил ти господинчо ми дължиш обяснение за това .- след което показа дланта на ръката си, по която все още си личаха белезите о падането .

- Е ,значи ще има какво да се разказва , но хайде преди това да хапнем нещо защото умирам от глад , пък и знам че ако Джин беше тук би ни убил затова че до сега не сме яли .- отбеляза Куки и всички насядаха около огъня . Като цяло нямаше кой знае какво за храна , бяха останали няколко сандвича , които Ви и Джимин си поделиха , една от последните консерви кимчи от която сладко ядяха Шуга и Хоби , а най добре се бе подредил Джонгкук , който ядеше любимите му нудъли . Единствено Гергана бе избрала да яде плод ,защото като цяло изобщо не и се ядеше ,  но не остана за дълго време така тъй като накрая момчетата буквално я принудиха да изяде една купа с прекрасна топла супа . Така цялата гора се изпълни с аромата на всевъзможни ястия , той се понесе далеч сред дърветата , мина по долината, изкачи се и после плавно зави, спускайки се до реката и тъкмо си помисли че ще продължи по надолу когато се блъсна в едно момиче . Това я накара да започне да си мисли за вевъзможна храна , която сега нямаше как да получи а  накрая коремът и не издържа и започна да надава глас . Тя се опитваше да го спре , защото чу зад завоя говор , а после видя и как нечии крак прекрачва гъстата трева обрасла по брега . Край всичко свърши! - помисли си тя и вдигна очи, очаквайки да види горския от  който бяха избягали , но какво беше удивлението и когато вместо  него видя Намджун , който и се усмихваше и седна до нея .

- Елена добре ли си ?- попита той, след което и помогна да се изправи .

Тя кимна, след което го последва .  Изненадите не свършваха до тук , защото щом зави по течението на реката , тя видя на брега своя най- добър приятел , този който беше нейната опора , който се грижеше за нея като по-голям брат . Тъгата от дългата раздяла и радоста от дългоочакваната среща прозираше в очите и на двамата , така че без да преценят лошия терен те се затичаха един към друг и  се прегърнаха толкова силно , че сигурно и мечка не би ги разделиха . Елена дълго след това не можа да свали усмивака от лицето си, защото отново почуства отмората, когато се облегна на силното рамо на Джин .

Нямаше как скоро и Намджун се присъедини към общата прегръдка след , което решиха да не губят повече време и с разказите на Елена потеглиха по обратния път за лагера , където щяха да са отново заедно .