Виждаш ли нещо?

Разговорът С Книгата

-Робърт, вечерята е готова, слизай долу. -провикна се мама, докато все още се опитвах да осъзная кристала, мазето, книгата, преди малко с килера... и не можах да реагирам адекватно и да отговря веднага.- Робърт, чу ли ме?

-Да, да , мамо, подреждах нещо и бях със слушалките, идвам. - отговорих като реших да оставя светнато в стаята.

-Какво ще вечеряме.

-Зеленпуци и гарнитура пюре.- отвърна мама.

-Илл, ориз.- знае, че не го обичам и пак ми го предлага.

-Да, знам, че не го харесваш, но ме попита- засмя се леко.

Седнахме да вечеря, бяха ми купили от любимия сок-вишна.

-Ти какво прави днес?- попита татко.

Нека помисля...? Какво правих днес ли? Да видим... играх си на верандата, влязох в мазето, намерих книга, докоснах я със сатаниския кристал, пуснах нещо си там, една от фигурките ми проговори, после се запали, разбрах по-късно, че са живяли сатанисти, говорих си с книга, която комуникира с мен през килера, когато не е светло вътре? Стига ли?
Но знаех, че ако им кажа това или ще се изсмеят или няма да ми обърнат никакво внимание, затова просто нямаше да им кажа.

-Ами както винаги, играх си на верандата с фигурките и слушах музика.

-Защо не пообиколиш наоколо? Има доста места на които не си бил.

Да бе веднага, защото мазето не ми стигна, мисля че се навидях достатъчно.

- Да защо не, утре ще се разходя.- отвърнах с голяма усмивка, туко виж намеря и мястото за ритуали, нова книга, още сатанисти, ще вляза в култ и цяло лято черна магия в двора.

След вечеря, си измих зъбите и бързах да си легна, денят доста ме беше изморил... Всичко това още не се побираше в главата ми, а започваше и да ме боли. Пуснах си музика и след няколко минути съм заспал.

-Робърт...Спиш ли...Робърт...

Отново чух този глас и се стреснах, светнах веднага лампата и видях, че предметите, които бяха по пода ми бяха във въздуха и левитираха. Не бях сигурен дали трябва да се плаша или да го пренебрегна и да заспя отново.

-Робърт...буден си нали...

- Какво искаш пак ? - попитах го с лека ярост в гласа ми.

-Аз? От теб? Нищо..., но ти ще поискаш от мен...

-Да поискам? Че какво ще ми предложиш ти?