Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Какво прави тук??

О, не...не и тя...Защо е тук? Очевидно е, че е добре. Надничам през прозореца предпазливо, за да не ме види...но без успех.
- Ноа?! Какво правиш тук?- казва през затворената врата и аз я отварям, защото прикритието ми явно не свърши добра работа.
- Здрасти и на теб Сара.- казвам и си турвам най-фалшивата усмивка, която някога съм имал...дори не знаех, че я имам...
- Недей да се преструваш все едно ти пука за мен. Попитах те нещо и чакам отговор.
- Ъъъ....аз....такова....тук съм заради една приятелка...
- Да не е тази...как й беше името....Хейли? Онази от инцидента с отвличането?
- Да, тази, която остана да се бори до край, а не бяга като бъзла...
- Какво намекваш с това?- ядосах я.
- Това, че ти не си нищо повече от една страхливка, която гледа да се измъкне от трудностите при първа възможност...- атакувам я с думи. Личеше си, че я заболя...- След като се уточнихме за моналото, какво правиш ТИ тук? Не ми изглеждаш много болна...- повдигам едната си вежда.
- Каквото и да е, не е твоя работа...- може и да е така, но аз не се отказвам толкова лесно и продължавам да настоявам да ми каже.
Най-сетне я пречупих.
- Ох, добре. Ще ти кажа...- ухилих се.- Тук съм, защото....- отваряне на вратата я прекъсна. От нея се показа една сестра.
- Извинете, какво правите в стаята на пациентката?- попита ме леко ядосано.
- Аз...ъъ...- чудех се какво да измисля, когато Сара ме прекъсна.
- Ние сме братовчеди.- намига ми.- Дойде да ме види.
- Хмм....- казва замислено сестрата и после добавя- Добре тогава. Ако има нещо натисни това и аз ще дойда.- казва и посочва белия бутон до леглото. Защо всичко в тази болница трябва да е бяло??
- Какво щеше да ми казваш?- потах я, след като жената си тръгна.
- Няма значение...
- Напритив....защо си тук?- това изречение го употребявам вече за не знам кой път днес.
Тя въздиша преди да започне да говори.
- Сигурна съм, че помниш случката с Хектор....Е, като "избягах" отидох при Алекс, за да намерим хора да ни помогнат да ви спасим...- тя се спря сякаш следващото изречение ще е ужасно. Притесних се. Какво ли следваше от тук нататък....

*******
Здравейте приятели! Знам, че тази глава е малко по-кратка от обикновено, но имам много домашни и не мога да смогна с всичко. Обещавам, че ще има и по-дълги глави.
П.с. оставете коментар, за да знам дали ви харесва как развих историята до тук. Обичам вии!😍😍