Why not? /ĝirlXĝirl/ /ВРЕМЕННО СПРЯНА/

Ти серозно ли?!

Глт.н.Розет

Мина седмица от както видях Тори за последно. Нямах късмета да я срещна отново, нито да говоря с нея. Дните минаваха мъчително, някак си скучно и с голяма надежда да видя така пленителният ѝ поглед.Понякога не спирах да мисля за нея.

Беше петък и знаех, че ще мога да стоя пред компютъра с часове, но късмета почука на вратата...буквално.

- О хей!- Яна ми се усмихна и придърпа позната фигура към мен.
- Тори!- извиках аз радвайки се на гледката.
- Разбрах, че доста се харесахте за това реших да я доведа, за да поговорите- Яна стоеше и говореше
- Аз трябва да те запозная с едно момче.Той е гей, но е супер сладък,малко досаден, но сладък. Гледа анимета и слуша к-поп- дърпах я за ръката докато не стигнахме в другият край на коридора.
- Ам....на колко е той - попита ме Тори, гледайки стреснато
- 15!
- К-какво?
- е почти е на 15- отговорих савсем спокойно чукайки на вратата му
- Кво щеш, ако искаш храна ето на една вафла и вземи да ме оставиш на мира гледам Papa to kiss in the dark.- отговори раздразнено Дани, но с лек женски писък.
- Тук съм, за да ти покажа това момиче!
- З-здравей!
- Оууу здравей, много си сладка, какво те води тук?
- Ами то..
- Тук е зариди Яна, но главната причина е, за да ти кажа, че гледа анимета ВСЯКАКВИ ЖАНРОВЕ И К-ПОП
- ШшШшШ момиче..оспокой топката, остави сладураната на мира и си успокой бисексуалните хормони- Дани мазно размахваше показалеца си пред устата ми и снамигваше.
- Е мила,ти каква си?
- Какво? - за жалост беше доста шумно покрай нас тъй като не бяхме единствените обитатели на това огромно пространство наречено Общежитие, живееха доста деца и всичките на средна възраст.
- Питате дали си бисексуална, пансексуална или нормална- оточних
- Ами, всъщност съм бисексуална....-отговори изчервявайки се.
-Ти сериозно ли?Знаеш ли от колко време се чудя каква съм и търсех хора като теб, за да съм сигурна в решението си, много съм радостна, че те срещнах
- Кхм...Аз ви запознах- Яна извика от далечината.

Прегърнах Тори силно и продължихме да и задаваме въпроси, докато не се наложи тя да си тръгне, помолих я следващият петък пак да дойде, просто имах нужда от нея...имах чувството, че се познаваме от много време, че тя просто е моята сродна душа.

През вечерта си мислех за много неща, но основната мисъл беше за това защо все още не знам каква съм...имала съм много гаджета момчета, но момичета...не знам какво е.(Е поне за сега *снамиг*)