CLEAN MASTER.

' Inside The clinic' #14

Отворих очи. Обстановката не бе позната за мен.

- Аа.. уау.. - Казах с прегракнал глас.
-Сменили са ми стаята? Хубаво са направили. - Изправих се и я огледах. Имаше разлика .. мисля. Онази имаше светло сини плочки, на тази е с малко по тъмен нюанс.

-Добро утро.
-Хубаво ли ти е да ме гледаш от там?

Той ме върна в тази сграда. Сега нямаше да съм тук ако не беше той... Заради него, заради него.

Той е виновен.

Приближих се към прозорецът на стената който ме делеше от свободата. Теснах с крак и изгледах Ерен с гняв.

-Келеме изкарай ме от тук веднага или ще ти покажа какво е да носиш усмирителна риза.
Той само сведе глава не казвайки нищо.

Болеше ме гърлото. Помня колко крещях след като ме вкараха в психиатрията.

Защо му се доверих? Правих няколко пъти секс с него и му се довеих.
Аз съм безнадежден.

-ЕРЕН ЙЕГЪР, КЕЛЕМЕ ТАКОВА САМО ДА..
-Правя го заради теб... - Изкара от джоба си една листче и седна на стола от другия край на прозореца.

-Шизофрения: Студена личност; Повишена възбудимост или тревожност; Чувство за нереалност; Загуба на апетит; Загуба на хигиенните навици; Самозаблуда; Халюцинации; Чувство за контрол; След дълго пеусмисляне осъзнах, че намерих повечето симптоми в теб..
-Какви ги говориш, изрод такъв? - отдръпнах се и започнах да оглеждам ъгълче по ъгълче.

-Аз ти готвех... винаги... а ти?
-Аха. Значи си намерил мястото където ги изхвърлих? На кого му пука за това?
- На мен! Ще те избавя от това... запомни го! Ще станеш нормален и ще..
- ...заживеем щастливо? В коя драма си? Ти си гей подяволите никой няма да те приеме за нормален, а пък аз ще си изкарам жълта книжка и тогава ще имам пряко извинение за това което мисля да ти причиня след като изляза. Ужъс, току -що ми даде идея. Как може да си толкова глупав? Ако си беше замълчал..

Излезе и трясня вратата след себе си. Погледнах към камерата в горния ъгъл на стаята ми и се засмях с глас.
-Мина доста време, Ервин.

3 дни по -късно.

-Но той не издава никакви признаци! Не можем да го задържаме! - Вратата на стаята ми се отвори. Знаех какво следва. Подпрях главата си в студената стена и разтворих крака.

-Ервин Смит.. ще си платиш.
-Така каза и предния път. -Чух смехът му. Не беше същия като на Ерен. Като се замисля.. не съм го виждал последните дни.

Усетих ръката му по вътрешния край на бедрото ми, стигна до члена ми и го стисна. Прехапах устна, заболя ме.

- "Отново ли?" ;;
- "Не ти ли писна?" ;;
- "Оле, оле остави го, той сам все пак той си избра този път."

"Замълчете! Писна ми от вас!" Исках да го изрека.. но не можех. Не биваше.

04.02.2018. Свърших изнасилен за пореден път от Ервин Смит.