Ти Принадлежиш На Мен 2 - До Луната И Обратно

10 част

   След часовете с Хана отидохме на кафе, за да й разкажа всичко случило се между мен и Дерек. Не че беше нещо, де. Просто приятели сме. А онази целувка беше чисто недоразумение. Всъщност, дори не беше такова. Не беше целувка. Истинска. Беше просто като репетиция, за да не се изложим, когато трябва да се целунем и на пиесата пред класа.

   Казах всичко. Как е дошъл у нас да обсъдим проекта ни, как съм се ядосала, как написа цялата пиеса сам, като не пропуснах да спомена колко невероятна беше. Казах й за целувката. И докато го разказвах поне петнадесет пъти се извиних на Джош в главата ми. Всичко това е грешка. Обичам Джош. Всички други мои мисли са грешка. Недоразумение. 

   Разказах как го видях да рисува онзи ден и колко изящен художник е. Обясних й как тогава се разбрахме да излезем на закуска, за да му се реванширам, че онзи ден, когато дойде до нас и се нуждаеше от подкрепа аз не му помогнах. А трябваше. 

-Всъщност аз го познавам от по-отдавна-каза Хана. 

-Моля?-веднага привлече вниманието ми.

-Беше от съседния клас, когато бяхме в гимназията. Не знаех много за него, знаех го само по име. Всички го знаеха. И веднъж се озовахме на едно и също парти в една и съща компания. Внимавай с него. Натискаше се с всички момичета тогава. 

   Не исках дори пред себе си да призная, че ми беше неприятно да чуя това. В главата ми се зародиха представи на него, натискайки се с всякакви. Дори не се усетих кога свалих усмивката от лицето си. Инстинктивно се случи. 

-Няма какво да внимавам. Той ми е просто партньор по проект и що-годе приятел. Аз си имам Джош-подсетих я. Подсетих и себе си. 

   Не зная защо, но не ми се иска да видя Дерек с нито едно друго момиче. 

   Тази мисъл внезапно бе прекъсната от реализирането й. Дерек влезе в кафенето, държейки за ръка някакво момиче. Руса коса, висока, стройна. Щеше да прилича на модел, ако не бяха татуировките по ръцете й. Очевидно защо Дерек я харесва. Той също има татуировки. Една на цялата му една ръка и една по-малка нагоре от лакътя на другата ръка. 

   Усетих странно чувство в корема си. Сърцето ми започна да бие по-бързо. Заклевам се, че бях забравила да дишам за момент. Дерек ме видя, наклони устните си на една страна в лека усмивка и едвам вдигна ръка за поздрав. Не заслужавах ли повече? Не бяхме ли по-добри приятели? Не бих могла да кажа, че бе обвзет от нея, тъй като тя му се буташе повече отколкото очевидно му се искаше.