A & L :The Beginning Of The End

We are unpredictable

    Завършихме с нормално къпане.Алекс се оправи пъти по-бързо,аз тъкмо си сресах косата и сега само ми оставаше сешоара.Той си седеше в леглото и си гледаше нещо в телефона.Само мислейки си за това как пак ще делим едно легло,още и пак чувствам онези тъпи пеперуди-мотанти-акробати в стомаха.Пак си е мой.Моят си  идиот.Моят Алекс.

   -Алекс,ти изсуши ли си косата?
   -Просто я избърсах в кърпата,нищо ми няма. - отвърна ми без да отделя поглед от телефона си.  
   -Ще ти се схване врата,ела при мен. - той ми кимна,стана и изпълни искането ми.
   -Тук съм,мамо... - каза ми щом започнах да му я суша и се наклони леко - Липсваше ми да ми сушиш косата.
   -И на мен. - целунах го набързо и продължих.
   -Случайно да имаш идея къде да отидем довечера?
   -Всички ще сме,нали?
   -Ще е тъпо да ги зарежем,а и са ни приятели,така че да.
   -Вече запомнихме всеки щанд на крайбрежната...В някакъв ресторант?
   -В какъв искаш?
   -Ти си рожденника,ти решаваш. - изключих сешоара,пробрах го и седнах на леглото.
   -Да,но имам два повода да черпя. - паднах назад в леглото щом дойде и се надвеси над мен.
   -Добре тогава,на обяд ще го обсъдим всички.Искаш ли?
   -А ще им кажем ли втория повод?
   -Нека изчакаме малко,за да може ако се скараме за нещо глупаво отново да не ни гледат странно.Надявам се да не стане,но ние сме непредвидими. - хванах главата му и го целунах.Харесваше ми как ръцете ми не можеха да обвият голямата му тиква.
   -Добре,ще чакам.Само ми кажи,и ще го изкрещя. - целуна ме продължително неподвижно и ме погледна - Обичам те.
   -Аз теб повече. - върнах му странната целувка.
   -Можем да поспорим за това.
   -Това сигурно ще бъде първия ни спор.
   -Аз съм идиот,ти отстъпи тогава.
   -И да кажа,че аз те обичан по-малко?Не,ще бъда идиот с теб. - целунахме се за последно и той стана от мен.
   -Да отиваме на обяд,а?
   -Дванадесет и половина минава,време е.

   ...

   Просто се преоблякохме,обухме се и тръгнахме,нищо интересно не стана.Е,вече можех да го хвана за ръката и да го целуна в асансьора.Малко,само малко,го притиснах към парапета и забравихме да натиснем бутона и вратите стояха отворени.Добре,че беше някоя мацка на токове,които да чуем и да се осъзнаем,че не сме единствени.

   -Ема! - прошепнах уплашена и избутах Алека от мен.
   -О!З-здраейте! - поздрави ни и се засили за прегърне Алекс - Честит рожден ден!
   -Благодаря!

   Интонацията му изобщо не беше като начина,по който лицето му изглеждаше.Известно време стоя като камък,но след това се включи в прегръдката й.Беше ми направил обратна усмивка и шепнеше "помощ" без глас.Беше опулил и очи в началото не разбираш какво ставаше.Моята ярост ставаше и той я усещаше.Дано я усещаше.

   -Ще те пусна,за да не те удуша. - имитирах най-добрия си фалшив смях и застанах до Алекс,пазех си територията.
   -Макс къде е? - попитах.
   -Идва... - тя се наклони назад и размаха ръка пред сензора,за да не се затворят вратите - Ето го.
   -Здравейте на всички,рожденника ме видя вече.
   -Да.Очаквах да те посрещна с дрехи,а не по кърпа. - отвърна на Макс Алекс.

   "...А аз какво да кажа за начина,по който го поздравявам цялото денонощие досега..."

   -Е,как е за сега рождения ден? - попита го Ема и натисна бутона за етажа на ресторанта,Алекс ме погледна и се усмихна
   -Страхотен. - каза и го побутнах леко с крак.
   -Какво си правехте до сега? - попита Макс и исках,много,много исках да се спогледаме,но щяхме да се издадем.

    "...Мисли лъжа,мисли,мисли!..."

   -Първо Леа ме събуди с кексче и на него свещичка.Беше направила колаж на лаптопа си,но без да исках го изтрих.Стана ми много гадно,защото цяла нощ го е дооправяла,но Леа имаше резервен подарък - чорапи. - всички се засмяхме и се очудвах на лъжата му - Шегувам се,подари ми този часовник. - показа го,а аз дори не забелязах кога си го е сложил - Към кексчето вървеше и чаша сок,отделно имаше и кафе,но се спънахме един в друг когато ходехме към масата.Всичко отиде по мен и сега май има огромно петно под килима.Леа изяви инициативата да го изчисти и в крайна сметка тя се тръшна на леглото и заспа,а аз реших да си взема празнична вана.
  
   Всички избухнаха в смях,а аз вътрешно не вярвах какви лъжи ги навъртя.Всичко ще е по-добре от истината в този случай,но сериозно.Толкова изкусен лъжец е понякога,че сега не знам дали да му се доверявам.Той ми се усмихна щом ме видя умислена и ми върна побутването от преди малко.Чакай,какви ги мисля и аз!?

   Слязохме до етажа на ресторанта и влязохме вътре.Усещам как няма да има нищо интересно в следващия час може би.Нито ще мога да покажа близост на Алекс,а може да овъртам нещо ако продължа лъжите ми.

      ***

   Тази глава е малко по-къса и реших да ви зарадвам днес ей така с нова главичка.Интересно ми е да знам вие на кой от всички се оприличавате?💙💝🖤💞💢❤💕💜💙💝🖤💝💢🖤💓💗❤💗💝💜💜💝❤💙💞💘💝