Любов от пръв поглед/A love of first sight

Епилог

Най-вероятно ме мислите за пълна глупачка за дето съм готова да му простя, след като съвсем очевидно се опитваше да ме нарани като целуна друго момиче.
Но по мое мнение именно в това се състои истинската любов.
Тази която стои над еднодневните връзки, над хлътването, над сексуалното желание.
В това да умееш да прощаваш, да правиш компромис със самия себе си, да забравяш. И въпреки че дълго време ще помня това което направи (И дълго ще го натяквам разбира се), съм готова да простя.

И съм готова да го направя защото дори не мога да си представя как бих живяла, ако се разделим. А и не искам. Искам да бъда до него, колкото и да е глупаво това. И ще бъда.

Но да се върнем към състезанието. Имам усещането че не просто танцуваме, а направо летим по сцената. И нито за миг не се замислям нито за публиката, нито за оценките и журито. Всякаш сме само аз и той. Но честно ви казвам, по-добре не сме се представяли никога. Завършваме със сложна подръжка и когато краката ми отново докосват пода, Андрей ме целува за кратко по устните. И това е целувка изпълнена с толкова много и различни емоции, че ми взима и дъха, и ума.

Публиката избухва в аплодисменти и се обръщам към тях. Журито ни гледа смаяно, а една от жените упорито търси нещо в папката си.

Направо ги отвяхме.

Грабвам розите от замята и изтичвам в задкулисието.

- Ехаа - казвам, опитвайки се да си овладея дишането.

- Еха - въздъхва и той и се споглеждаме със щастливи изражения на лицата.

Слизаме по стълбите и долу всички също ни ръкопляскат. Ана, Люси, Бела, хора които не познавам, дори и Меган.

- Бяхте невероятни - извиква Люси и изсвирва с уста за да създава още повече шум.

Дори не мога да спра да се хиля от ухо до ухо.

- С теб ще трябва да си поговорим - посочвам Оливър, който изглежда по-въодушевен дори от Люси, ако това изобщо е възможно. Абсолютно убедена съм, че промяната в поведението на Андрей е свързана с това което са си говорили. Може би му е казал че аз нищо не съм направила и че не съм толкова луда, че да имам сексуална връзка с треньора си. Както и да е, сега не искам да се напрягам с това.

- Гордея се с вас деца - идва при нас и ни грабва в обща мечешка прегръдка.

- Все още не сме спечелили - засмивам се аз. - Освен това няма и да спечелим, така че няма за какво да се радвате.