Гротеска

52 9 2
                                    

Отричането ни е първа рефлексия,
защото знаеш тежестта на своите думи.
Болестта е: Душевна анорексия,
причинена от изтреляни от нас куршуми.

Притисната от себе си в някой тъмен ъгъл,
търсиш опора от стени още в щрихи.
Между толкова ъгли чувстваш се кръгъл,
в малките часове, твърде дълги, тихи.

В обратната невъзможна реалност,
на собственият ти огледален свят.
Оглеждайки всяка една формалност,
пропускаш очевидното - липсата на цвят.

'От другата страна сенките се чупят,
а цветовете се размиват.
Души във витрини чакащи да ги купят,
над изгубените се надсмиват.

От другата страна, където горе беше долу,
и сърцата бяха само стръв.
Там далеч, етаж по - надолу,
където кръвта отива при кръв.

Страдаме от нашето въображение,
отколкото от действителността.
Замъглено нашето зрение,
затваря порттите на съмнителността.

Вървим право между умствено осакатени,
поставяме си цели в невидим списък.
От същността си сме отвратени,
постепенно тишината прераства в писък.

Последен повреден, огледален образ,
всичко това е под една маска, само твоя, красива.
Нали да чувстваме решаваме ти, той, аз,
кажи ми, чувстваш ли се щастлива?

Нали да чувстваме решаваме ти, той, аз,кажи ми, чувстваш ли се щастлива?

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

lightiseasytolose
dont forget your spark

• Lonely Rain •Where stories live. Discover now