The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~25~

От родилното се чуваха виковете на Хе и се притесних много.Те продължиха няколко часа.До нас дойде една сестра и попита:
-Съпругът на пациентката  тук ли е?
-Да! Аз съм! -отговорих
-Пациентката иска да дойдете. Елате, за да я успокоите, защото се нуждае от подкрепа в момента.
-Добре-казах и влязох вътре
Видях Хе, която напъваше, за да изкара бебето и вече беше уморена.
-Хе! Мила!
-Джинн!
-Спокойно да теб съм. Напъни се още малко, мила. -укоражих я, хващайки я за ръката и галейки я по лицето
-Ааааа! -викаше Хе
-Още малко! -уведоми ни една от сестрите, а аз още я държах за ръката
След секунди чух бебешки плач. Осъзнах че това е деня, в който ставам баща за първи път. Осъзнах, че нещо по-светло от детето няма на този свят. Осъзнах също, че ставаме родители. Заплах. От щастие. Защото толкова дълго чакахме и най-накрая нашата рожба се роди. Този ден НИКОГА няма да бъде забравен.
-Хе... -продумах тихо-Ние сме родители...
-Да, Джин... Благодаря ти за всичко, което си правил през тези месеци за мен и детето ни. Нашето дете... -тя вече го беше прегърнала, а то все още плачеше-Виж колко е красива. Нашата дъщеря...
-Да, Хе. Обичам ви.
-И ние теб, скъпи.
-А как мислиш да я кръстим?
-Мисля да я кръстим Валу, защото това име ми напомня за починалата ми майка.
-Чудесно име. Вие ще бъдете моите принцеси, а аз господаря на замъка ни. Ще ви гледам и двете като писани яйца и обещавам, че няма да дам на никого да ви пипне.
-Благодаря ти. -рече съпругата ми и ми постави нежна целувка по бузата
-Извинете господине, но трябва да излезете, за да може майката да си почине и бебето. -нареди една сестра, а аз кимнах
-Чао, Джин. Обичам те.
-Чао, Хе. И аз също.