Humble devil

Глава 5

- Как се чувстваш? - попита Марк, когато излязоха от студиото. Бе платил на Йонгхо в брой и побърза да отиде при приятеля си, който го чакаше отвън.

Беше наистина горд от себе си, че успя да подари това на Джемин. Знаеше колко много приятелят му копнее за татус и сега се надяваше само да е доволен.

- Добре, предполагам? - отвърна Нана, усмихвайки се смутено.

Всъщност Марк очакваше той да е по-щастлив. Какво не беше наред?

Вървяха в мълчание. Татуирането бе отнело доста време и малко оставаше да се стъмни, но не беше проблем. Поне за Минхюнг. Не се боеше от тъмното, докато при другото момче беше различно.

- Не ли ти харесва? - той наруши тишината, както и мислите му.

- Какво?

- Татуировката - припомни Марк.

- Напротив, харесва ми - побърза да каже Джемин и се усмихна, но чернокосия го познаваше прекалено добре.

- Тогава какво има?

- Не те разбирам.

- Разбираш ме - намръщи се Марк и забави крачка. - Защо си толкова мълчалив? Не направих нещо както трябва ли?

Джемин също спря да върви и се обърна към него.

- Не е това. Нямаш вина за нищо.

- Но има нещо, което не ми казваш.

Нана се усмихна накриво, досетил се, че той ще го чете толкова лесно.

- Просто никой до сега не е правил такова нещо за мен - той сви рамене. - Чувствам се странно, не искам да съм ничий длъжник, нито пък...

- Не го направих, за да си ми длъжкик - прекъсна го Марк. - Направих го като подарък. Защо ти е да ми се издължаваш за това?

- Чувствам се сякаш аз съм те накарал да го направиш, разбираш ли?

Чернокосия въздъхна и сви устни в права линия, приближавайки се към него. Прегърна го, а той импулсивно отвърна, подпирайки брадичката си на рамото му.

- Аз те обичам, Джемин - каза Марк до ухото му. - Ти си най-добрият ми приятел и бих направил всичко за теб.

- Знам, че е така.

- Не се чувствай задължен.

- Гадно ми е, че не мога да направя нищо за теб - той си пое дълбоко дъх, с което го накара да се усмихне.