8 глава

241 14 1
                                    

Когато бяхме пред вкъщи се обърнат към Кук:
Аз-Благодаря, че ме изпрати.
Кук-Няма защо. Все пак може нещо да ти се случи.
Аз-Лека радвам се, че се видяхме.
Кук-Аз не съм по- назад.
Когато се обърнах врата се отвори и леко се стреснах. Щях да падна щото залитнах назад. Не паднах благодарение на Кук. Гледахме се поне минута докато Благослава не провали момента.
Бони- Кхмх.
Веднага се изправих от ръцете на Куки.
Кук-Внимавай бе момиче ше се истрепеш.
Аз-И-и-извинявай-погледах надолу от срам. Поклоних му се в знак на извинение .
Кук-Не се извинявай ти  не си виновна-погледна врата на която седеше Кук.-Хей как си?
Бони-Ами добре ти?
Кук-Добре.Не трябва да давате  на приятелката ви да излиза толкова късно.
Бони-Ми ще се погрижим. Ти пък що си навън? Ще кажа и на твоите приятели!
Кук-Не моля те недей. Излизам вечер, защото се успокоявам.
Бони-Тоя път ти се разминава.
Кук-Айш благодаря ти-одъхна си.
Бони-Благодаря че си я изпратил. Сега се прибирай!
Кук-Добре. Няма защо.
Кук се обърна и си тръгна. Влезнах вътре и се почна.
Бони-Хей какво правиш навън по това време? Да не се повтаря.
И какво беше с Куки.Леле и дори те хвана. Знаеш ли колко сте сладки отстрани. И аз така искам Юнги Да ме хване.
Аз-Разбрах няма да се повтори. Видяхме се случайно. И ме изпрати. Ти си виновна за дето щях да падна и да сладко е нали.
Почнахме да подскачаме.
Бони-Айде сега лягай , че после ше се виждаме с момчетата.
Аз-После? -погледнах въпросително.
Бони-Ми да вече е 02:30през ноща утре е.
Аз-Добре.
Бони-Внимавай по стълбите и да се облечеш хубаво. Да си облечеш пижамата за спане , за да ти е удобно.
Аз-Добре бе мамо спокойно.Качвам се.
Бони-Качвай се маме.
Аз-Лека.
Бони-Лека.
Качих се оправих се и легнах.

*на сутринта*
Станах рано и се оправих.
Реших да облека това:

Слезнах долу и момичетата само мен чакаха

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Слезнах долу и момичетата само мен чакаха. След това тръгнахме.
Като излезнах ме от къщата видяхме момчетата в цялата им прелест да идват насам.
Аз-Хей здрасти.
Кук-Здрасти Тес.
Всички други-Здравейте момичета.
Момичетата-Здрасти.
Аз-От къде знаете къде живеем.
Кук- Май забрави, че вчера те зпращах до вас.
Аз-Вярно.

Отидохме в някакво кафене.
Бяхме гладни и си взехме да хапнем.
Кук си говореше само с Бони. Да изревнувах, но си мълчах. Тя пък се опитваше да завърже разговор с Юнги. Тоя пък не ме изпускаше от поглед.
Аз-Хора не мога повече -Казах и гледах бургера си.-Кой го иска?
Бони и Юнги:Аз.Не аз. Не аз. Стига си  ми повтарял думите.Не ти.
Оффф.
Аз-Абе ше се помъча и ше го изям.
Всички почнаха да се смеят
Кук-Ако не можеш  дай го на мен. -каза с лек смях.
Аз-Ето ти го-дадох му го.

Цял ден след това се разхождахме смяхме и се лигавихме.

Момчетата ни изпратиха до вкъщи и си тръгнаха.

Това е главата. Сори за грешките. Тази глава не е нищо особено.
😘😘😘😘

Handed OverWhere stories live. Discover now