Неизказани думи

42 8 16
                                    

Pt #1

Здравейте!

Не отдавна бях споменала в един пост на стената си,
че имам няколко строфи на Draft, които нямам какво да правя,
а не искам да трия,
защото всяка една от тях разказва своята история.

Та... Реших да ги публикувам
като "Неизказани думи",
за да има някакво значение,
че изобщо съм ги написала.

Всяка една от тях е на различна тематика,
така че предполагам ще е малко трудно за четене,
но ми се искаше да вкусят поне малко от свободното слово,
а по—нататък може и да изтрия цялата част,
така че...

Приятно четене!
Надявам се да Ви харесат!
🖤

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Баба ми казваше отдавна, преди да настъпи нашият край.
Говореше ми тихо, но твърдо, гледайки ме право в очите.
Казваше: "Преди да паднеш духом, от мен помни и знай,
че в теб бушува страшна буря във* гърдите!"

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Заведи ме в църква,
искам да чуя този глас.
Който вечер ме побърква,
нека греховете се стоварят върху нас.

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Обичам да се рея из небето,
и животът често клеветя,
че по средата на морето,
разбрах, че създадена съм да летя.

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Целувката ти ми беше сладка,
но сега върху устните ми горчи.
Остана неразгадана загадка,
криеща се зад тъжни, сини очи.

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Фалшиви чувства, фалшива усмивка,
догаряща пепел, изгаснал пламък.
И ако преди си мислех, че е каменна обвивка,
то сега сърцето е просто камък.

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Страдат всички... Страдаш и ти,
че твоето място из лъжите изгуби.
Лъжата със сълзи не се отмива, но плачи!
Че думите с мек глас пак могат да са груби...

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Всеки нов дъх боли, защо да дишам?
Всяка глътка въздух е нов живот.
Не искам да казвам, че се отричам,
но всеки нов живот е твърде жесток.

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Има хора, които обичат да е крайно,
крайно мразени, крайно желани.
И си мисля, че не е случайно,
че кръщават се с човешки имена урагани.

——————— ⚜ ⚜ ⚜ ———————

Късна вечер в юлското лято,
звезден дъжд небето покрива.
Както нощта за нас беше нещо свято,
когато лунната светлина свободно се разлива.

Късна вечер със закъснели думи,
парят ни в сърцата като коприва.
Разкъсват любовта ни оловни куршуми,
както слънцето за слънчогледите се скрива.

Това беше, не са кой знае какво, все пак очаквам мнението Ви, за да знам,ако пак ми се натрупат "Неизказани думи",дали да публикувам Part #2?♡♡♡

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Това беше,
не са кой знае какво,
все пак очаквам мнението Ви,
за да знам,
ако пак ми се натрупат
"Неизказани думи",
дали да публикувам Part #2?
♡♡♡

• Lonely Rain •Where stories live. Discover now