Защото небето е синьо | p o e t r y

Тъжно / {Ти 3}

От колонките ти чувам Лана Дел Рей,
На десктопа ти стих.
Детето в теб безмълвно плаче
Душата си у тебе впих.

На стената ти има плакати,
Душата ти - многообразна,
По шиите на другите има само карати
А душата им - празна.

Твоите крака са бели,
Чуждите са с тен.
Музиката ти надвишава всички възможно децибели,
Да те наблюдавам е истинска чест за мен.

Слушаш и гледаш във захлас,
Очите ти блестят
Въртят се и подскачат сякаш в джаз
луднали, лицето ти красят.

Устните ти като два самотни пуха
Лик като на самодива.
За чуждото мнение ти си глуха
Каниш ме така примамлива.

И поканата ти с радост аз приех,
Върнах ти жеста.
Да те изгоня от сърцето си - не смеех,
В ума ми беше пиеса.

Рисувах те като Пикасо,
Аз бях Яворов, а ти Мина.
Минутите тиктакаха грубо
Времето ни заедно неусетно ни подмина.

И сега живея със спомена нелеп,
Който ми припомня тъжно
Колко луда бях по теб -
Тъгата от красива превърна се във нещо мъчно.