Тайният часовник(Imagine with Tae, BTS)

2.

   Нямаше приятели в училище. Всички те мислеха за много странна, защото се интересуваше от много различни за тях неща и имаше друга гледна точка. Успяваше поне с някой да си размениш по една приказка на ден, но не всеки ден успяваше.

Някои даже те ненавиждаха... Нищо лошо не си им направила, но нали знаете...не всеки човек може да търпи другия... На теб особено много не ти беше от значение кои те харесваха и кои те мразеха или кои ти се подиграваха , защото беше изгубила доверие към всеки и всичко.

Когато влизаше през прага на училището си, винаги си спомняше за инцидентите, които ти се бяха случили и за предателството на хората. Оттогава беше спряла да търсиш начин да се разбираш с хората около теб. Бе спряла да вярваш. Опитваше се да бъдеш реалистка. Според теб сигурно това можеше да облекчи болката ти след време.

Влезе в класната си стая. Беше със слушалките си- така избягваше всички.

Часовете бяха минали много бързо и ти трябваше да се транспортираш към библиотеката, защото там работеше.

Нямаше много клиенти, нито пък читатели. Ти си взе една книга и започна да я четеш с голям интерес. Изведнъж се сети за онзи мистериозен човек и за онази блестяща в синьо кутия. Не можеше да забравиш думите на момчето, както и усмивката. Чувстваше се странно. Сякаш ти се бяха запечатали в съзнанието ти.

Докато четеше, неусетно се беше задълбочила в книгата с твоите размишления за странната среща. Внезапно чу един познат за теб мъжки глас: 

 - Интересна книга!

Ти се обърна стресната и видя пред теб да стои пак същото момче със същата усмивка.

 – М...моля? 

 - Изглежда имаш хубав вкус за предпочитание на книгите, както и имаш много хубав талант за писане.- каза той, държейки в ръце листовете ти със стихотворенията и сценариите ти. 

 – Благодаря ти!- отвърна, пребледнявайки. 

 – Няма ли да ме обслужиш? Все пак съм клиент.- попита той с усмивка. 

 – Ъм...откъде разбра, че работя тук?- го попита, защото бе облечена обикновено.

Той сведе поглед и след две секунди неловко мълчание, протегна ръка към блузата ти.

 – От тук!- пипна ти значката.

 – Ааа да!- засмя се неловно, защото бе забравила, че имаше поне значка, с която да се подразбере, че работиш в библиотеката. 

 – И така...няма ли да ме обслужиш?- той се наведе, тъй като бе ниска от него и се взираше в очите ти. 

 – Д...да- каза ти, гледайки пода засрамена.- Коя книга търсите?

Той се замисли, продължавайки да се взира в очите ти и отвърна с мистериозна усмивка. – Тайната книга!

На теб ти стана малко странно, че пита точно за тази книга, защото тя бе стара и от години никой не й бе обърнал внимание. Ти се сети, че книгата бе в хранилището и отиде да го вземеш.