Защото небето е синьо | p o e t r y

Колекция от сърца

Не в тела, а в буркани ги събираш.
Крадеш ги, пробождаш ги със стъкълца,
Не ги връщаш след това, а ги колекционираш.

Не искаш пари за тях,
За да ги продадеш на едро.
Играеш си по детски
Мамиш, не играеш честно.

Хвани ме, за да ми завъртиш главата,
А после ме докосни и кажи "ти гониш".
После ще те гоня, ще гоня красотата -
Криеща се в очите ти зелени.

Ще гледам как косата ти си другарува с вятъра,
Ще наблюдавам устните ти.
Не мога да сваля очи от гледката пред мен -
И да се прехласвам по скулите ти.

Те бдят над бузите
Като два самотни хорста,
Напомнят за милувките,
С които по-рано ги дарих.

По-надолу тупа и сърцето ти,
А моето е в него.
Питам се дали съм протагонист в мислите ти,
Ти в моите си, ще ти покажа - ето.

Колекцията ти с радост аз запълних,
За зло или не.
И умът ми няма да забрави как бузите ти милвах -
Болката ме прояжда, погубва ме.