Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 19- Слънце

Стоях в стаята си вече 7 часа, мислейки защо всичко лошо се случва на мен.

Родителите ми ги нямаше бяха на почивка до края на седмицата. Оставахо още 3 дни. Мислех да остана тези дни вкъщи под завивките докато не чух звънеца на входната врата да звънни.

Бях си легнала на дивана и въобще не ми се ставаше, затова се провикнах:

- Махай сее,който и да си не искам да говоря с никой!- бях тъжна, ядосана, а и моментът не е подходящ изглеждах ужасно.

-Греис аз съм Джейсън. Искам да поговорим. - не не не не и той, няма да говоря с него.

-Махай се!- хлипах още по-силно не можех да се сдържам.

-Моля те Греис!

-Моментът не е подходящ разкарай се!

-Греис няма да си тръгна! Отвори ми!

Станах, не ми пукаше колко зле изглеждах, отидох до вратата, отворих му.

-Какво искаш? - бях по ношница, косата ми бе пусната свободно, но беше мноооого рошава, ами не очаквах гости и то точно той!

- Може ли да вляза? - о колко е нахален..

- Не не може както виждаш моментът не е подходящ.- трябваше да бъда сурова.

- Ох Греис добре щом не искаш да ме пуснеш ще стоя тук и ще чакам, защото трябва да говоря с теб.

-Фф, добре влизай, имаш 2 минути.

Влязохме вътре, аз се настаних на дивата, завих се с одеалото и го подканих да седне до мен.

-Греис това, което се случи в къщата..- неуспя да довърши, трябваше да го прекъсна.

-Не искам да говорим затова..- спомних си смс му, и очите ми се напълниха със сълзи,но успях да ги прикрия.

-Кажи за какво си дошъл да говориш с мен! - отоново бях ядосана..

- Добре,исках да те питам, защо си тръгна вчера, и какво всъщност се случи.

- Джейсън не исках да говоря затова, но ти пак настояваш.. така или иначе просто толкова ме боли от думите ти, че дори не знам, защо си тук аз дори не искам да си тук.. моля те не ме карай да съжалявам... оо чакай аз вече съжалявам...- започнах да хлипам..

- Чакай Греис за какво говориш?

-О сякаш не знаеш, та ти ми прати съобщението. Не искам да говорим моля те, върви си.

- Не Греис за какво съобщение говориш,дай да видя!

Подадох му телефона. Бях запазила смс от вчера , защо ги запазих?

Явно беше прочел съобщенията, защото изглеждаше доста ядосан.

- Греис това не съм го писал аз,телефона ми не беше в мен, оставих го да се зарежда в стаята на Кристин , ако има нужда от нещо да ми звънне...-след тези думи той разбра кой е пратил съобщението и какво всъщност се бе случило.

Той дойде по-близо до мен и ме прегърна.

- Значи не си бил ти? Дано е така, вярвам ти, за бога, вярвам ти...! -прегърнах го още по-силно.

Стояхме така няколко минути след което той наруши тишана м/у нас.

-Греис тук е много тъмно, чакай.

Първите няколко минути не знаех какво мисли да направи, но се подсетих, о не пръстенът мииии оххх мразя този мой гаден навик-махам го и го прибирам в чантата! Тъпачка, тъпачка, тъпачка!!

Той отиде до завесите и ги дръпна. Озарихаме слъчевите лъчи. Кожата ми започна да изгаря. Изпищях от болка. Станах с бясна сила и бързо се озовах в най-близкото тъмно ъгълче. Кожата ми гореше.

-Какво правиш? Загаси щорите, веднага!!!-изкрещях му, явно го бях стреснала доста.

Той мигновено загаси щорите и ме гледаше с доста страх в погледа, но долавях и тъга.

Приближи се до мен и видя лицето ми.

-Греис какво се случва с теб?

Не смеех да га погледна в очите, не трябвашя да ме вижда така!Приближи се до мен, опитах се да прикрия изгореното си лице, но не се получи.

- Чуй не знам какво си мислиш, но... мога да ти обясня.

...............