___
Мразя всеки път като плача,
мразя да ме караш след теб да се влача.
Ненавиждам твоите думи,
изискващи от мен огромни суми.
Крещене? Това го обичаш повече, нали?
Сякаш гнева ти казва "пали"
и за чувствата чужди що да мислиш?
Бъркотията, която сътвори едва ли ще изчистиш.
Мразя да слушам все едни фрази,
макар и сърцето ми да казва "не мрази".
Особено обидни думи, удрящи все по мен,
това е моят участ всеки ден.
Ето, дори за това аз писах,
сърцето хвалейки се "тичах, тичах",
ала реално къде бях?
Накъде се дянах?
Зная само аз едно,
чувства се душата морно.
Няма сили.
Няма мили.
Няма драги.
_
__
YOU ARE READING
sun touch.
PoetryПонякога светът за този малък пътешественик бе твърде монотонен, липсата на звуци и цветове го влудяваше. Слънчевите лъчи огряваха тъмните му, изпълнени с тъга очи.
