Правилата на Джейк [BxB]

Пролог

- Искам да бъдем приятели.

Със същия успех можеха да ми съобщят, че земята е превзета от малки, зелени човечета и сигурно щях да повярвам повече отколкото в думите, които се търкулнаха от устата на Итън Рийд току-що.

Ние бяхме последните останали в мъжката съблекалня и слава Богу, че бе така. Итън не беше сметнал за  нужно да скрие това, с което го беше дарила природата, а аз придържах хавлията около кръста си с отчаянието на девица на която й предстои първата брачна нощ по време когато презервативите все още не са били измислени.

- Искам да станем приятели - повтори Итън, този път по-бавно, произнасяйки всяка дума по-отделно. Беше сложил ръце на кръста, а по гърдите му все още се стичаха капки от душа, който си беше взел. Костваше ми неимоверни усилия да не проследя пътят им надолу. Вместо това задържах погледа си нагоре, срещайки нечестно сините очи на най-популярното момче в гимназията.

Което искаше да бъдем приятели.

Какво пък.

И по-странни неща от това се бяха случвали.

Като избирането на Тръмп за президент.

Виж, това никога нямаше да го проумея.

Тишината се проточи прекалено дълго и тъкмо когато Итън отвори уста, най-вероятно да ми зададе същия въпрос за трети път, сякаш бях малоумен, аз го срязах.

- Няма начин.

Кратко. Ясно. И доста необмислено.

Съжалих за думите си в мига в който ги изрекох.

'Тъпак, тъпак, тъпак', повтарях си мислено, лицето ми без да издава и частица от вътрешния монолог, който водех в момента.

От друга страна, Итън изобщо не изглеждаше засегнат от отговора ми. Напротив. На лицето му се появи усмивка на която биха завидели много популярни личности.

Какво, мамка му, не му беше наред?

Нямах търпение да се махна от прекалено топлата съблекалня, но затова първо трябваше да се облека, а случайно или не, Итън беше застанал точно пред шкафчето ми.

Гол.

Това или беше кошмар или най-откаченият, еротичен сън. И в двата случая вече нямах търпение да се събудя.

- Ето затова те харесвам! - възкликна Итън , което потвърди подозренията ми за психическата му стабилност. За мой ужас, протегна ръка и положи длан на рамото ми, карайки кожата ми да настръхне. Замръзнах. Споменах ли, че беше гол? - Създадени сме да бъдем един до друг! Само си представи - ти ще бъдеш горчицата, а аз майонезата!

- За какво, мамка му, говориш изобщо? - изсъсках, когато се окопитих достатъчно, блъскайки ръката на Итън. - Отиди се прегледай, защото нещо в теб определено е сбъркано.

- Знам - съгласи се с Итън с готовност, хващайки ме неподготвен. Защо винаги готините трябваше да са луди? - Майка ми наистина ме е изпуснала на главата като малък. Имам най-жестокият белег. Бих ти го показал, но от косата ми не се вижда. Някой ден ще се обръсна нула номер само за да го покажа на света. Човек трябва да се гордее с белезите си, не мислиш ли?

Мислех много неща.

За начало, как, мамка му, да се добера до дрехите си.

Мамка му, трябваше да спра да повтарям мамка му.

МАМКА МУ!!!

__________________________

И първата ми оригинална история вече е факт. Поне началото от нея, де xD 

Много благодаря на heres2buckskillme, който направи това невероятно попадение за корица. Просто Джейк в пълния му блясък :D Надявам се, че сте готови за комедия и глупави момчета, които не мога да разпознат любов от омраза, защото и от двете ще получите в повече xD