Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 25 - Неприятно..

-Греис... трябва да говорим...

Не трябваше да отговарям, не трябваше!

- Не искам да говоря с теб днес, утре, вдругиден, или когато и да е било... дочуване..-отново ми бе скапал настроението..

-Греис... чакай... - след това просто затворих телефона.. не исках да се занимавам с него повече.. толкова  болеше..не не и днес. Днес трябваше да съм силна, братовчетка ми Вивиан едва на гости. Тя беше уникално забавна, красива, умна всички я обожаваха. Винаги ми я даваха за пример,това ме дразнеше, но я обичах. Е днес щеше да дойде е трябваше да я разведа из града. Не ми се занимаваше особенно, когато бях на път да се самосъжалявам векове наред заради Джеймс. Не си заслужаваше.

Станах и започнах да се оправям. Измих лицето си, поне да заприличам малко на човек. Облякох си синия панталон с една жълта изчистена блуза и си взех черната жилетка. Сложих си  черните кецове и слязох до кухнята. Там ме чакаше мама и Вивиан. Кога бе дошла?

-Вивиии! - отидох до нея и я запрегръщах, наистина ми липсваше, тя беше най-близкият ми човек с който споделях почти всичко.

-Греисии!

Иии майка ми, естествено, трябваше да провали всичко...

- Добре, добре момичета, хайде Греис покажи на Вивиан стаята в която ще спите. Тя ще остане няколко седмици при нас.

-Добре мамо спокойно всиичко ще бъде идеалноо..- майка ми е перфекционистка, тази си черта съм я взела от нея (самочувстние.. )

След това, взех багажа и' и се качихме в стаята ми.

-Виви готова ли си да те разведа из града..

-Да и да знаеш имам мнооого да ти разказвам...

.............

Развеждах Виви през центъра. Говорихме си. Тя ми разказа за момчето, което е срещнала, колко бил хубав, това-онова момчее..бедаа..неприятности..страдание..болка.. и всякакви такива неприятни чувства, преминаха през тялото в този момент, но бързо се отървах от тях, налагаше се..

Чудите ли се дали Виви знае за това, че съм вампир, о знае, но се опитва да ме накара поне за малка част от моя живот да се почувствам човек иии честно да кажа получава се..

.....

Вървяхме доста дълго време, забравяйки за времето, и всичко което ми се бе насъбрало през тези дни.. Беше толкова приятно, забравяш за всичко и за всеки..

Точно в този момент се заковах като пън. Не вярвах на очите си! Джеймс вървеше право към нас. Беше с групичка от 5 момичета и 3 момчета. Не ме е видял още слава на Бога, трябваше да измисля нещо много скоро..оо не,не,не видя ме... не мога да измисля нищо, изведнъж просто се панирах, стомаха ми се разбушува, очите ми се напълниха със сълзи, а бузите ми пламнаха..

-Греис?  Добре ли си?-Виви се притесни за мен, погледна към Джеймс после към мен.. явно беше разбрала какво се случва... лошо...много лошо...
Той дойде с групичката си до нас и ме поздрави..ужас ще се побъркам....

-Хей. Трябва да говоря с теб..

-Няма за какво да говорим,хайде Виви трябва да си ходим..- дръпнах Вивиан без дори да и позволя да каже нещо..

Минах покрай него, но вместо да ме остави да го подмина, той ме хвана за ръка и завъртя към него. Бяхме толкова близко един до друг. Не можех. Не издържах. Той не разбираше какво прави със сърцето ми. Изведнъж от щастлива пеперуда, то се превърна в разбита вълна, която никога повече нямаше да се върне обратно..

-Не разбираш какво правиш нали?-на лицето му се появи изражение, което не можех да разтълкувам много добре, честно казано..

-Май, не..-

Тогава просто ми дойде до гуша и не ми пукаше, че ни гледаха групичката момичета, които бяха с него или неговите приятели, не ми пукаше, ударих го..

Той като че ли първият момент се изненада, но беше доста късно за реакцията му, аз вече теглех Вивиан към вкъщи..

Зад себе си, усещах как погледа му се е забил в гърба ми..

Виван също се чудеше какво стана току що, но не сега бе времето..

-Греис, като се приберем имаш да ми разказваш!

Да, поне това и дължах..

..........