роуз.

~🍷~

Във всяка страдаща нощ, преоткриваш нови зависимости... Алкохол, цигари, секс. Наркотици. Дрогираш любовта. Докато почти спираш да я чувстваш. 
 Някъде между 3:00 и 4:00 часа след полунощ, в спринцовките с морфин, в подутите ми устни от целувки с друг, в моята поезия, там където са синилките на твоите думи. Някъде след десетата чаша вино, след няколко цигари с джойнт и няколко чужди легла, ти ме напускаш. Мислите ми, спомените ми и едвам дишащото ми сърце. Аз просто искам да се чувствам мъртва, а не да чувствам теб.
Но не съм приспана завинаги. И алкохола в кръвта ми избледнява, преди ти да потечеш в нея. И да болиш там по всички малки докосвания. По всички чувствителни места. Опитвам се да доловя миризмата ти в кожата си, но тялото ми я е погълнало. Жадно за теб.
 Ето пиша. Пиша те. Изкарвам всичко от себе си на листа само, за да мога да го смачкам после. Да му крещя. И да го скъсам. Представяйки си, че си ти. 
Защото не смея да те нараня наистина. Защото не искам да боли. 
Ето пиша. За мен и теб. Не за любовта. Всъщност не съм сигурна какво е. Това, което имаме ние. Знам само, че е много по-лошо от любов и много по-силно. За това сега съм луда. Луда, толкова луда. Крещяща и чупеща. Сълзите ми намокрят страницата. И моите думи вече не се виждат. 
 Сама и луда. С толкова много зависимости. И влюбена. 
По дяволите никога не съм била така влюбена. 
 И ето ще пиша. Защото искам някога да разбереш. Колко обичах да ме гъделичкаш, колко ми харесваше да те целувам по врата, как чаках да те видя, как заспивах и бях с теб в сънищата си, как се събуждах и исках само да те докосна. Искам да знаеш, че те обичах. Защото никога няма да ти го кажа. Думите са, за да бъдат написани. И затова. 
Ще пиша. 


                                     ~🍷~

old name:AlisseRose