Глава 1

16 1 0
                                    

Първото нещо, което чух беше звука на вълните. Хладен бриз целуна лицето ми, а сутрешния изгрев беше нарисувал един от най-красивите пейзажи, които бях виждала. Усещах боцкането на песъчинките по краката ми и мирисът на морската вода изпълваща носа ми. Над главата ми се чуваха виковете на чайките. Водата пред мен блестеше така сякаш хиляди диаманти плаваха на повърхността и.

Когато бях малка мечтаех да се събуждам на плажа всеки ден. "Не можеш да спиш навън докато си на плажа, ще настинеш" повтаряше ми леля. Е, виж ме сега! Не можеш да ми кажеш нищо. Въпреки, че знам, че ме гледаш. Сигурно дори ми се смееш в момента.

Спомени за старият ми живот изплуваха в ума ми. Как се събуждах всеки ден в една и съща скучна стая. На място изградено от болезнени спомени. На възглавница пропити със сълзи, с гледка към празната стена. Обикновена сива стена... Дори гледката през прозореца можеше да те депресира - студените цветове на сградите и улиците. Нямаше жив човек през деня, а през нощта можеш да се сблъскаш с най-различни престъпници. Не беше място където можеш да отгледаш детето си. Особено като самотен баща.
Най-лошото беше, че всеки ден беше един и същ. Времето постепенно започваше да спира и цветовете започваха да избледняват с дните.

Колко много неща могат да се променят ако решиш да се хвърлиш в непознатото.
Не беше лесно разбира се, но беше най- доброто решение, което съм правила през целия ми живот. Всеки ден се събуждам свободна, щастлива, очакваща деня с нетърпение.

Емоциите, които изпитвам в моменти като този ме мотивират да пиша за красотата на света.

Колкото и изкушаваща да беше тази мисъл обаче, знаех, че трябва да се прибера, за да се оправя за работа.
Изправих се, изтупвайки пясъка от дрехите си докато морето започваше да блести все по-ярко приканвайки ме да вляза. "За Бога просто влез" каза малкото гласче в главата ми и без да се замисля се затичах към водата. Сякаш ме причакваше да се втурна в прегръдките му. Вик придружен от смях излезе от гърлото ми, когато водата докосна пръстите на краката ми запращайки вълнение надолу по цялото ми тяло. Радвах и се както когато бях на пет. Въпреки, че беше студено, топлият глас на леля ми се чуваше от брега. Караше ми се, че отивам твърде надълбоко или че трябва да си облека банския преди да вляза, но знам, че винаги ми се радваше тайно. Зад нея се виждаше любимото ми барче. Там прекарвах по-голямата част от времето си. Сервитьорите винаги се занимаваха с мен, когато леля трябваше да отиде до някъде или просто когато искаше да си почине. Ще излъжа ако кажа, че не бях доста енергично дете.

The Broken GirlsWhere stories live. Discover now