Chapter Twelve

21 3 0
                                    

Цяла вечер гледах белият таван. Да. Цяла вечер не мигнах и гледат тъпия бял таван.

Защо не се примиря с положението си? Нормално е да изпитвам нещо към някого, няма значение към кого.

Вдигнах ръце и огледах кокалчетата си, които бяха покрити с засъхнала кръв от ударите по стената. Усмихнах се. Поне чувствах болка по-честно, отколкото тъга.

- Стегни се, Кейтлин! - окуражих се сама - На никого не му пука за теб и твоите проблеми...

Обърнах се настрани и отворих нощното шкафче до леглото, а от там извадих пистолет. Върнах се в първоначалната си позиция и заредих оръжието, след което махнах предпазителя.

Огледах го. Това е първият пистолет, който си купих сама. Опрях студеното му дуло под брадичката си и затворих очи.

- Прости ми за всички грехове, злини, убийства, измами и цялото ми съществуване! - самотна сълза се търкулна от лявото ми око - Не издържам повече... - прошепнах в празната стая

Чу се силно блъскане по заключената врата на стаята. Ударите на нечия ръка ставаха адски силни, дори нечовешки.

Въздъхнах и махнах оръжието, а после се изправих и тръгнах към вратата. Човек не може да се самоубие като хората!

Отворих вратата, а там беше Томас, който ме гледаше изплашен до смърт. Огледа ме, докато погледът му не се спря на оръжието в ръката ми.

- Какви ги вършиш, Нейкън? - попита тихо той и посегна да вземе пистолетът от ръката ми, но бързо се отдръпнах

- Как влезе тук, Дохърти? - попитах и сложих оръжието зад гърбът си в ластикът на късите си гащи

- Дав ми разказа всичко!

- Попитах как влезе, а и какво толкова ти е казала тя? Моите проблеми са си за мен, по дяволите!

- Росана ме пусна, исках да видя как си. Дав ми сподели за мафията, за убийствата и така нататък. Предполагах го, личеше ти, а и видях оръжие скрито под роклята ти в един жартиер онази вечер. Една обиновенна жена няма да разнася оръжия навсякъде, а да не говорим за подобни събития.

Извъртях очи и се усмихнах. Шибаната ми най-добра приятелка беше решила, че трябва да ми съсипе деня, както и самоубийството.

𝓘𝓬𝓮 𝓒𝓸𝓵𝓭 /𝐊𝐚𝐭𝐞𝐥𝐲𝐧'𝐬 𝐰𝐚𝐲/ /Bulgaria/ (Временно Спряна) Место, где живут истории. Откройте их для себя