Chapter Thirteen

28 3 0
                                    

Затворих вратата зад себе си и врътнах ключа, а после го взех и хвърлих на някъде, при това мое действие се разнесе дразнещ звук от хвърления ключ на пода, а това накара младият мъж да се обърне към мвн и да забие пъстрите си очи в лицето ми.

Приближих се към него с лека усмивка на лице. Знаех какво трябва да направя и исках да го направя, но и в същото време се съмнявах, че това ще помогне на жалкият ми живот.

- Какво правиш? - попита през лек смях той и улови ръцете ми в своите

- Премахвам пречката от пътя си, Дохърти. - изсъсках и отдръпнах ръцете си, а след това извадих пистолета от ластика на късите си гащи - Знаеш ли през какво съм минала и през какво минавам в момента? Боже, Томас! Аз съм шибан мафиот, а ти искаш да се навреш право в устата на лъвът!

Той не помръдваше. Усмихваше се леко, но само толкова, изглежда не го беше точно... Страх от мен.

- Какво правиш, Мъниче? - попита закачливо той и се приближи с крачка към мен - Защо вършиш глупости? Аз наистина мога да ти помогна, нали го знаеш? Ще дам абсолютно всичко от себе си и своята личност, за да ти помогна да бъдеш по-добрата версия на себе си, Кейтлин!

- Не ми пробутвай тези глупости, мамка му! - насочих оръжието към него - Ти не си човекът, когото искам покрай себе си, Дохърти. Ти си глезенето татино момченце, което искам вън от животът си!

- Но, няма да стане. - отново проговори той, сякаш игнорирал думите ми - Хайде, да сключим сделка? Нищо не губиш.

Замислих се. Имам вариант да опитам нещо ново, да живея различно и да съм щастлива. От друга страна... Трябва да е с Томас, което не е за предпочитане.

* Гледна точка на Томас *

Загледах се в лицето й, опитвайки се да разгадая емоциите й. Тя наистина не е лош човек, усещам го, просто обстоятелствата налагат да бъда толкова пряма и хладнокръвна.

Зачаках отговор от нейна страна. Искам да й помогна! Нямам какво друго да й предложа, освен тялото и времето си, а и искам да й се отблагодаря за последните няколко години, в които се е смилила над клетият ми баща.

- Приемам. - отговори просто тя и свали оръжието - При едно условие.

- Каквото поискаш, Кейтлин. - отвърнах и вътрешно си отдъхнах, когато тя свали оръжието

𝓘𝓬𝓮 𝓒𝓸𝓵𝓭 /𝐊𝐚𝐭𝐞𝐥𝐲𝐧'𝐬 𝐰𝐚𝐲/ /Bulgaria/ (Временно Спряна) Where stories live. Discover now