Chapter Fourteen

15 3 0
                                    

* Гледна точка на Томас *

Полетът до Гърция бе предоставен от частният самолет на Кейтлин. Имаше само една стюардеса, четири удобни кресла, които лесно ставаха и на легло, имаше много голям избор от алкохол и хапване, както и прекрасна гледка през прозорците на самолета.

Дилън се мотаеше при пилотите, а аз и Кейтлин седяхме на креслата си и си мълчахме. Тя четеше книга, чието заглавие гласеше " Части от живота ", а аз се наслаждавах на красивите облаци като гледах през прозореца.

Беше толкова отпускащо. Изпитвах огромен покой. Душата ми си почиваше, умът ми също.

- Дишаш много тежко, Дохърти. - чух остра забележка, казана през зъби от Кейтлин

Обърнах глава към нея, но тя дори не беше отделила поглед от книгата си. Изражението й беше плашещо сериозно, а нежните й ръце държаха книгата по начин, който караше сърцето ми да прескочи удар.

- Извинявай. Изкривена носна преграда. - повдигнах леко рамене и отново върнах вниманието си към прозореца до себе си

- Може да посетим лекар в Гърция. Чувала съм, че лекарите там са добри, а и вече има с какво да си платиш операцията. - чух я отново да казва, което ме накара да се усмихна леко. Тя знаеше как да бръкне с пръст в раната.

- Ще правим неща, които те правят щастлива, аз мога да почакам. - отвърнах със спокоен тон, нямам намерение да си съсипвам пътуването

* На следващият ден. 13:42 на обяд. *

Взех чантата си с лаптопа и направих знак на Кейтлин да мине пред мен. Най-после кацнахме в Гърция! Никога не съм я посещавал, но изглежда обещаващо красива държава!

Гледах как задникът на Кейтлин се клатушка пред мен, докато слизахме от самолета.

- Ти ще караш, аз съм в неотложен отпуск. - измърмори Кейтлин и подхвърли ключове на Дилън - Надявам се да си чист, Дилън, иначе ще те убия.

- Мисля, че ще успея да ви закарам здрави до вилата. - Дилън преметна ръка през рамото ми и се усмихна - Нали така, Томас?

- Не ме е страх, Дилън. Още по-малко от теб и твоите шофьорски умения.- отвърнах хапливо и се качих на пасажерското място в черния джип

Кейтлин се настани на задната седалка и свали слънчевите очила от лицето си, което показа много изморен поглед.

- Надявам се, че си се обадил да почистят вилата. - измърмори тя, а Дилън кимна

- Обадих се, но казаха, че имало лек проблем с електричеството, така че днес ще сме на свещи там. Обадих се до фирмата, която ни доставя електричество и ми казаха, че проблема ще се отстрани до утре сутрин.

- Как се очаква да се изкъпем? Защо не помисли малко шибан наркоман?! - извика изведнъж Кейтлин - Кълна се, че ще те убия някой ден, Спраус!

- Ще измислим нещо, не бързай да се ядосваш. Срещата е чак след три дни, а до тогава има време. - отвърна спокойно той

След известно време колата спря. Огледах се наоколо. Вилата беше огромна, приличаше на тези в Маями, а и беше близо до морето.

Всички слязохме от колата и тръгнахме към вилата, което изглеждаше като къща на мечтите, поне отвън.

- Вилата е страхотна! - възкликнах и огледах постройката за пореден път

- На татко е... Беше на татко. - отвърна Кейтлин и отново заклати задника си пред очите ми

Мамка му! Как искам да я изчукам! Не издържам повече! Стиснах очи и се спрях за секунда на едно място, а после продължих напред.

Напоследък напрежението в скъпите ми панталони ставаше все по-голямо, особено щом зърнех Кейтлин. Поех си дъх и последвах Дилън, който бе учтиво помолен да ми покаже стаята, която щях да обитавам следващите 4-5 дни.

***

Макар да нямаше ток или топла вода, реших да изляза в близките краища и да разгледам околностите, но в момента, в който взех телефона си една мъжка ръка се уви около моята и ме спря. Погледнах нагоре и видях зачервените очи на Дилън, прибрах телефона си в джоба късите гащи, с които бях и отстъпих с крачка назад.

- Какво искаш? - попитах студено и го огледах, беше си надрусан

- Разкарай Кейтлин за малко от тук. - каза просто той,докато гърдите му бързо се спускаха нагоре и надолу

- Нямам друг избор, Дилън. - потупах го по рамото и минах покрай него

Не знам какво щеше да прави, нямах и намерението да разбирам, но също така ми беше интересно, каква ирония, нали?

***
Завърнах се след дълга пауза.

Защо животът трябва да изпитва уменията и търпението ни?

𝓘𝓬𝓮 𝓒𝓸𝓵𝓭 /𝐊𝐚𝐭𝐞𝐥𝐲𝐧'𝐬 𝐰𝐚𝐲/ /Bulgaria/ (Временно Спряна) Where stories live. Discover now