Когато душата ти блика от щастие и тялото ти ще блещука безспирно, като звезда. Когато ума ти е в покой така е и с душата ти. Когато сияйна усмивка огрява твоето лице непрестанно и душата ти ще кипи от радост в захлас подир ней . А ти сега сигурно се питаш драги ми читателю защо всичко свързвам с една невидима, потайна по някога дори и скромна душа. Защото драги ми читателю когато ти хванеш я за ръка започвайки вече в тандем танца на житието, чак тогава ти драги ми читателю ще разбереш що е то щастие и благинка. Ще видиш ти големия, сив, мръсен, град, че всъщност блика от зеленина, живот. Няма вече да чуваш гръмогласните писъци на коли, мотори и спирачки скърцащи насред светофари а мирното жужука не на всяка една летяща пчеличка. Вече ще виждаш покрай улиците рози, минзухари, макове и теменужки а не само хора крещейки си един на другиго. Е да разбира се има някой личности които ще кажат с безцветния си глас : " да но това не е реалността" аз пък ще им отговоря така: " дефинирай реалност". Ние всички живеем и точно ние избираме в каква реалност ще живеем- грозна, черна, пълна само със скръб или - красива, пъстра, пълна само с радост. Та драги ми читателю какво ще бъде? Избора е изцяло твой!
-The Looming Shadow-
