𝓥𝓮𝓷𝓪 𝓪𝓶𝓸𝓻𝓲𝓼 -𝒥𝒥𝒦

🎐3🎐

15 септември 1950,Инчон

𐦍Чонгкук𐦍

Пристигането на американците беше надеждата, която ни крепеше..Носеше се слух,че ще дойдат и "други".. Всички казваха,че светът е на наша страна,но това просто ме объркваше още повече... Срещу кого бяхме ние?..И защо враговете ни приличаха толкова много на нас?...

"Lie down!Lie down!"-изкрещяха американците..А аз заех бойна позиция, стиснах силно оръжието и зачаках смело...

"Залегнете!"-чух да вика командирът ми,ала в този момент земята под краката ми се разтърси,за частица от секундата стана твърде светло,а после една огнена вълна ме запрати в другия край на лагера.

Когато отворих очи,видях кръжащите над нас смъртоносни птици..О,да.. Бойни самолети,така ги наричаха..Да..

"Чонгкук!"-чух отново командир Су...И тогава целият шок от случилото се премина през вените ми и стигна до мозъка...Не можех да дишам,белите ми дробове бяха блокирали.."Чонгкук..Няма да умреш!Нямаш право на това,чу ли?Инчон е важен.. Трябва да спечелим тази битка,иначе онези червеи ще изядат страната ни..."

Червеи...Тук имаше толкова много работа за тях... Навсякъде имаше трупове,скоро и аз..Не.. Божичко,не...Су беше казал,че няма да умра..Но,по дяволите ,болката...Беше непоносима!Не издържах!..И защо нямах право да умра!??Аз тъкмо това желаех с цялата си душа.

"Никой от моята войска няма да умре..."-заяви Су и приближи лицето си до моето...Усетих дъха му,зърнах белите му зъби, които бяха странно остри.

"Искам....да умра.."-успях да кажа,а той внезапно отвори уста и захапа шията ми.

Сеул, 2015

Куан♡⃛

"Боже... Добро утро,скъпа!... Всъщност е вечер,но не върви до кажеш "хубава вечер "на човек, който току-що се е събудил и то след 4 дни в несвяст!"-изчурулика една русокоса жена и ми се усмихна широко...

"Ка-..."

Опитах се да проговоря ,но ме заболя толкова много,че не успях...Цялото ми лице пламна от болка.

"Спокойно, скъпа...В безопасност си,но да кажем,че си малко...,ъъъ,.. изпочупена!..Ще трябва да си дадеш време,за да се възстановиш.."