𝓥𝓮𝓷𝓪 𝓪𝓶𝓸𝓻𝓲𝓼 -𝒥𝒥𝒦

🎐7🎐

Ноември,2015
Сеул

𐦍Чонгкук𐦍

Момичето беше замръзнало,дори не можеше да мигне...Очите на мъртвото тяло,носещо се по повърхността на водата,сякаш го бяха парализирали,едвам дишаше.

Трябваше да прегърна това сковано от ужас същество,ала бързо, колкото ми се искаше,не можех да вървя .. Времето в този спомен беше под силно налягане, секундите бяха вечност,а тя...,Куан-единствената ми отправна точка.

След всяка моя крачка момичето порастваше, превръщаше се в жената, която познавах днес... Когато стигнах до Куан,я прегърнах през гърба,ала тя не  го усети.

Вярно...

Аз просто бях в спомена ѝ...Не можех да променя нищо..Камо ли да ѝ помогна...Но тук поне можех да я прегръщам, нали?

Тънките конци на спомена внезапно се изплъзнаха от ръцете ми...Но остана копнежът..Онова непреодолимо желание да я вкуся.
~
Куан♡⃛

Тази сутрин се чувствах гола... Разнищена.

Все още усещах допира на онзи, когото бях сънувала,и се гърчех от срам... Срам от факта,че му се бях отдала толкова лесно... Толкова -..

"Прости ми, Юджин..."-промълвих в мрака и изтрих сълзите си.

Скоро някой почука на вратата и зърнах Жана-тази синеока дама,чиято светлина никак не се връзваше с това място.

"Плакала си."-рече тя и се приближи,за да ме огледа от по-близо.

"Ще приема предложението ви."-заявих рязко,а Жана разшири очи.

"О...Това е страхотна новина,скъпа!"-възкликна и понечи да ме прегърне..

Позволих ѝ единствено, защото се надявах,че нейната прегръдка,ще накара кожата ми да забрави за една друга...
Заблудих се.

"Искам да говоря с него."-казах, когато тя се отдели от мен.
"С Чонгкук?"

"Да."

"О, веднага ще му кажа...Но преди това... Мисля,че трябва да се преоблечеш!"